Генадий Велешки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 3:
| портрет = Gennadius of Veles.jpg
| описание = български духовник
| роден-място = [[Подкожани]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Битоля]], [[Османска империя]]
}}
'''Генадий Велешки''' и '''Дебърски''' е висш [[Българска православна църква|български]] [[духовник]], [[Дебърско-Кичевска епархия|дебърски]] и [[Повардарска епархия|велешки митрополит]], [[Борба за българска църковна независимост|борец за самостоятелна българска църква]].
== Биография ==
[[Файл:Genadii Veleshki funeral.jpg|ляво|мини|300п|Опелото на Генадий Велешки]]
Роден е със светското име '''Георги Димитров''' в село [[Подкожани]], разположено в планината [[Мокра (планина в Албания)|Мокра]], недалеко от [[Поградец]], тогава в Османската империя, днес в [[Албания]], и вероятно е от [[албанци|албански]] произход. Татко му [[Димитър Мокрянин]] става учител в [[охрид]]ското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в [[Метеора]], [[Тесалия]], където пребивава няколко години.<ref>Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 42</ref> Като свещеник е познат под името '''поп Георги Арнаутинот'''. Заема длъжността игумен на [[Калищки манастир|Калищкия манастир]]. Постепенно се издига в църковната йерархия и става [[архимандрит]], [[протосингел]] на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|битолския владика]].
Става протосингел на [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърската епархия]], а по-късно на [[Деркоска епархия|Деркоската]]. В 1857 година е ръкоположен за титулярен [[Мирска епархия|мирски епископ]] (Μυραίων, Μυρέων) при Деркоската митрополия.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=152 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-07-29}}</ref>
На 6 ноември 1858 година е избран за митрополит на [[Драчка епархия|Драчката епархия]]. Без обаче да замине за Драч, след смъртта на митрополит [[Неофит Мъгленски]], на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Дебърска епархия, където замества станалия мъгленски митрополит [[Мелетий Дебърски|Мелетий]].<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=158 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-07-29}}</ref><ref>{{cite book |title= Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη |last= Αλεξούδης|first= Άνθιμος |authorlink=Антим Алексудис |year=1868 |publisher=Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων |location=Εν Κερκύρα |pages=149 |url=http://books.google.bg/books?id=754YAAAAYAAJ&pg=PA149&dq=%CE%AD%CF%80%CE%AF%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CF%81%CE%B1%CF%84%CF%8C%CE%B2%CE%BF%CF%85&hl=bg&sa=X&ei=3A8oVNvZHqT_ygOhmYHYDg&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-28}}</ref><ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=160 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-04}}</ref> На 7 март 1859 година тръгва за епархията си.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=163|url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false|accessdate=2014-09-04}}</ref> Споменат е в едно послание до него от патриарх [[Йоаким II Константинополски]] от 20 ноември 1860 година, по повод негово пътуване в чужди епархии, например в [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийската]], без за това да иска позволение от тамошните архиереи. На Генадий е наредено да престане с тези отсъствия, да изгради в своята епархия представителен владишки двор и да се грижи за своето паство.<ref name="ЈЕР 112">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович|year= 1996|publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages=112|url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi|accessdate=3 февруари 2014 г}}</ref>
Ред 20:
Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на [[Великденска акция|великденската служба]] отхвърлят името на гръцкия патриарх. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете. Подава оставка на 9 май 1867 година.
През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp_ht/pp_ht_3.html#3_5 Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86.]</ref> След обнародването на [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за създаването на [[Българската екзархия]] от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на [[Повардарска епархия|Велешка епархия]]. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и [[Велешка българска община|общината]] зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.125-126.</ref> Оттегля се в [[Битоля]], където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.<ref>Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.170.</ref>
Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „[[Света Богородица (Битоля)|Света Богородица]]“ в Битоля.<ref>Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр.43-44.</ref>
Едни от наследниците му носят фамилното име Генадиеви, а други – Попгеоргиеви. Синът на Генадий Велешки [[Иван Генадиев]] (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик [[Никола Генадиев]], просветният и революционен деец [[Павел Генадиев]] и журналистът и преводач [[Харитон Генадиев]].
Ред 28:
Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.<ref>Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 35.</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2391&Level=2 Симеон Радев. „Ранни Спомени“, Български писател, София, 1969, стр. 143; 313-316.]</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.</ref>.
== Родословно дърво ==
{{Генадиеви}}
Ред 42:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Български духовници от Македония]]
[[Категория:Дебърски митрополити]]
| |||