Георги Кандиларов: Разлика между версии

| награди = }}

}}

'''Георги Стоянов Кандиларов''' е [[българи|български]] учител, организатор на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.

 

Роден е в [[Котел]] в 1851 година. Учителства в родния си град от 1869 до 1873 година. В 1880 година завършва [[Одеска духовна семинария|семинария]] в [[Одеса]], Русия, а в 1884 година и [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]]. В 1880 година е сред основателите на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия в Солун]], като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител,<ref>„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.</ref> както и на българските начални училища в града. В 1884 - 1885 година е директор и на [[Солунска българска девическа гимназия|българската девическа гимназия в Солун]]. В 1887 - 1889 година работи във [[Воден]]. Избран е за председател на [[Воденска българска община|Воденската българска община]] и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.<ref>{{cite book |title= Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова |last=Миладинова-Алексиева |first=Царевна |authorlink= |coauthors= |year=1985 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=362 (коментар и бележки) |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в [[Битоля]] (1889 - 1890), [[Сяр]] (1891) и [[Скопие]].

 

Кандиларов е женен за учителката воденчанка [[Анна Кандиларова|Анна Тръпчева]]. Умира в 1943 година в [[Арбанаси]].<ref>Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983.</ref>

 

* Българските училища в град Воден от 1869 до 1913 година. – В: „Беломорски преглед“, т. 2, София, 1944.

 

<references/>