Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м дребно |
||
Ред 68:
== Пускане като генератор ==
Генераторният режим при асинхронните машини е съпроводен с тази трудност, че не винаги в магнитопровода на машината, който се прави от магнитномек материал (с малка [[коерцитивна сила]]), е налична нужната остатъчна намагнитеност, че да се самовъзбуди машината под товар. Ето защо е необходимо машината или да се сфазира и присъедини моментно към мрежа под напрежение, или да се присъедини към [[кондензатор]]и, заредени първоначално от остатъчния магнетизъм и осигуряващи необходимата по време на работа [[реактивна мощност]]. Аналогична е и работата на асинхронната машина в паралел със синхронен двигател, служещ като компенсатор на [[фактор на мощността|фактора на мощността]]. Особеност при генераторния режим в паралел с мрежата е честотата на въртене на ротора да бъде по-висока от тази в двигателен режим. Тогава започва да се отдава активна енергия в мрежата.<ref>http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/3.1/3.1-35.pdf (Автономен асинхронен генератор – обосновка, изработка и изпитания Георги Р. Георгиев)</ref> Друг недостатък на асинхронния генератор се състои в това, че той консумира значителен намагнитващ ток
В случаите на самостоятелна работа като генератор с присъединени кондензатори, това не е задължително условие, когато честотата и големината на изходното напрежение е допустимо да бъдат различни от мрежовите параметри. Това се постига чрез различни по напрежение или капацитет кондензатори според желаните параметри. При всички случаи на вала на асинхронната машина съществува съпротивителен момент не само от товара, но и от енергията, необходима за консумиране на реактивна мощност от кондензаторите или мрежата, което може да е проблем в някои случаи. За намаляване на вредния съпротивителен момент, предизвикан от несиметрични натоварвания, трифазните асинхронни генератори за малки мощности може да използват инвертори или само токоизправители.
Ред 74:
Опростена формула за пресмятане на подходящия капацитет при зададени '''''U<sub>ф</sub>''''' – фазово напрежение (V), и '''''i<sub>p</sub>''''' – ток на активния товар (A) за нужната изходна мощност:
'''''C''''' = ('''''U<sub>ф</sub> × i<sub>p</sub>''''') /('''''(U<sub>ф</sub><sup>2</sup>) × 314''''')
където
Поради хлъзгането в асинхронните машини
Причината трифазните асинхронни машини да се самовъзбуждат по-лесно е в големият ъгъл на дефазиране между синусоидите на напреженията. От това следва, че върху всеки кондензатор е приложено почти удвоеното напрежение, индуцирано от остатъчния магнетизъм, отколкото в друг вид асинхронна машина. Изменението на това напрежение е почти еквивалентно на пулсиращо изправено. Кривата на напрежението на асинхронните генератори е подобна на тази на постояннотоковите машини с паралелно възбуждане.
Ред 127:
Основните конструктивни фактори, ограничаващи фактора на мощността, се отнасят до практическата непостижимост на чисто синусовото поле (без хармонични в спектъра). А това са най-вече използването на магнитни материали с нелинейна връзка между намагнитващия ток и индукцията (хистерезисна крива вместо права), сравнително грубата дискретизация на магнитопровода с краен брой канали и зъби (16, 24, 36, 48, 54 и 72 са типични стойности за статорите на въртящите машини), наличието на въздушна междина и разсеяните полета. За да се максимизира факторът на мощността на една реална асинхронна машина, тя трябва да се конструира така, щото да бъде с максимален брой канали на статора и ротора (при въртящите), максималната индукция във всяка област на магнитопровода да попада в сравнително линейния участък от хистерезисната крива, т.е. да няма локално пренасищане където и да е), да бъде с подходящо съотношение на броевете и скосяване на статорните и роторните зъби, да бъде с минимална въздушна междина и с подходяща форма на зъбите и каналите, статорът трябва да бъде с дължина на пакета, равна или близка до външния диаметър, а така също да се използва равносекционна намотка, за която е доказано, че дава най-ниски хармонични съставни.
Очевидно всичко изброено е налице при особено големите машини, които се изработват с твърде голямо старание и прецизност. Затова не е чудно, че те имат и най-висок фактор на мощността. Напротив, при машините с малка мощност невинаги е оправдано те да се правят по този начин, защото това би направило производството им извънредно сложно и скъпо, а разходът на материали и масата им биха били незадоволително големи от гледна точка на начална инвестиция. Повишаването на фактора на мощността при малките машини е оправдано икономически само при условие, че броят им е много голям и че ще се използват много дълго време. Това са условията, при които по-голямата начална инвестиция при закупуването им се изплаща в процеса на експлоатацията им чрез спестени разходи за електроенергия (факторът на мощността е пряко свързан с КПД) и за преоразмерени
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* Христо Александров – Обща електротехника, изд. „Техника“, 1959
* Иван Попов – Електрически машини, изд. „Техника“, 196х
* Трайко Атанасов, Георги Гаджев – Експлоатация и ремонт на електрически машини, изд. „Техника“, 195х, 1963
* П. Дундаров, К. Станилов, Цветан Христов и др. – История на електротехническата промишленост в България, изд. „Мики принт“, 2007
* Учебник по
* Circuitglobe.com / shaded-pole-induction-motor
| |||