Георги Скрижовски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение, ползвайки HotCat |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 4:
| портрет = GeorgiSkrijovski.jpg
| описание = български революционер
| роден-място = [[Скрижово]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]]
}}
Ред 14:
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], Серско. Скрижовски е на петия ред, шести (последен) от ляво надясно.]]
Скрижовски участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като секретар на четата на [[Яне Сандански]]. На [[Серски конгрес на ВМОРО (1905)|Първия редовен конгрес]] на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в 1905 година е избран за [[Разлог (област)|разложки]] околийски войвода и формира своя чета. В 1906 година става член на Серския окръжен революционен комитет. Делегат е на Втория редовен конгрес на революционния окръг в 1906 година, както и на Третия редовен конгрес на следната 1907 година и е преизбран за член на окръжния комитет. Развива дейност по възстановяването на организацията в Разлога, масовизира комитетите и работи за повишаване на просветното равнище на населението.<ref name="ЕПК2 264"/>
[[
При [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година участва в отряда на Сандански и в [[Поход към Цариград|Похода към Цариград]]. Участва в учредяването на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]].<ref name="ЕПК2 264"/>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.</ref> С малка чета<ref name="ЕПК2 264"/> участва в освобождението на Драма.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.</ref> Взима участие и в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.<ref name="ЕПК2 264"/> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е войвода на чета, извършваща диверсии в тила на противника.
След войните се установява в Ксанти, а след като градът е откъснат от България в 1919 година – в Свиленград.<ref name="ЕПК2 264"/> Член на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата Вътрешна македонска революционна организация]] и подписва апела от 9 март 1919 г. до [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. В 1919 година става член на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. Поддържа връзки с [[Димо Хаджидимов]].
На 11 януари 1925 година Георги Иванов Скрижовски е избран за общински съветник в Свиленград, утвърден е за такъв на 7 февруари от Хасковския окръжен съд, но не успява да присъства на нито едно заседание, тъй като на 28 февруари е застрелян от терорист на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Първото заседание на новоизбрания общински съвет в Свиленград се провежда на 9 март 1925 година и започва със ставане на крака от всички общински съветници, в знак на почит към паметта на Георги Скрижовски.
| |||