Благоразумие: Разлика между версии

'''Благоразумие''' – качество на [[личност]]та, групата, което ви позволява да изберете правилните средства и да действате съобразно c целта за достигане на собственото [[Добро|благо]], [[щастие]]то.

 

 

Благоразумието, за разлика от [[мъдрост]]та (научното знание и познание за същността на нещата с помощта [[Разум|на разума]]) има практическа насоченост към човешкото благо и за вземане на решения за неговото претворяване в живота. <ref name="nfe">{{Из|[[Новая философская энциклопедия|Новой философской энциклопедии]]|url=http://iph.ras.ru/elib/0423.html}}</ref>

 

Думата произлиза от старата френска дума ''„предпазливост“'' от 14 век, която на свой ред произтича от латинската, която означава "прозорливост". Често се свързва с мъдрост, прозрение и знание. В този случай благоразумието е способността да се избира между добродетелни и порочни действия, не само в общ смисъл, но и по отношение на подходящи действия в даден момент и място. Въпреки че самата тя не извършва никакви действия и се занимава единствено със знанието, всички добродетели трябваше да бъдат регулирани от нея. Разграничаването на случаите, кога действията са смели, за разлика от безразсъдните или страхливите, е типичен пример на акт на благоразумие.

В съвременния английски думата става все повече синоним на предпазливост. В този смисъл предпазливостта посочва нежеланието да се поемат рискове, което остава добродетел по отношение на ненужните рискове, но когато неразумно се разпростре в прекалената предпазливост, може да се превърне в порок като обикновена страхливост. <ref>Аристотел – Никомахова етика, изд.1993 година</ref>

 

== Източници ==