Тошо Спиридонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавки към биографията
Редакция без резюме
Ред 1:
{{ без източници}}
{{Личност
| име-оригинал = Тошо Спиридонов
| категория = историк
| описание = български историк
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[България]]
| починал-място =
| националност = {{BUL}}
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = историк
Line 20 ⟶ 22:
}}
}}
'''Тошо Спиридонов''' е български траколог, доцент (1991 г.), доктор по история (1978 г.), специалист по историческа [[география]] и [[картография]] и историческа [[етнография]] и [[етнология]].
{{ без източници}}
'''Тошо Спиридонов''' е български траколог, доцент (1991 г.), доктор по история (1978 г.),
специалист по историческа [[география]] и [[картография]] и историческа [[етнография]] и [[етнология]].
 
От 1973 г. насам се занимава с поселищни проучвания и картографиране на обекти.
 
== Биография ==
От 1973 г. насам се занимава с поселищни проучвания и картографиране на обекти. Работи в [[Институт по тракология|Института по тракология]] при [[БАН]] от 1975 – 1986 г., а от 1986 до 1991 г. – в [[Институт за фолклор|Института за фолклор]] при БАН. От 1992 – 1994 г. е експерт по опазване на недвижимите археологически [[паметник на културата|паметници на културата]] в [[Министерство на културата]], а от 1995 – 1997 г. е бил [[доцент]] по етнология, ръководител на Катедра „Етнология“ и Заместник-декан на Факултета за Средиземноморски и източни култури и цивилизации във [[Варненски свободен университет|Варненския свободен университет]]. В моментапериода 2009-2016 г. е директор на Историческия музей в гр. Харманли.<ref>[http://museumharmanli.com/history.php История на Исторически музей в гр. Харманли]</ref> Чел е магистърски курс по „Етническа антропология“ към Биологическия факултет при [[СУ]] и по Информационни технологии в археологията във ВТУ. През 1974 г. е участник в първата международна експедиция на НЕК за спасяване на [[Картаген]], а от 1975 до днес ежегодно е бил участник и ръководител на теренни експедиции за издирване и проучване на тракийски обекти.<ref>[http://nnek-unesco.org/тошо-спиридонов/ Биография в ННЕК-ЮНЕСКО]</ref>
 
Участвал е в археологически разкопки на връх [[Ком]] в [[Родопи]]те, на селищната могила край с. [[Дядово]], Новозагорско като организационен ръководител на Българо-холандско-японска археологическа експедиция, на планинската крепост при с. [[Малко Чочовен]], Сливенско и множество фолклорни експедиции – в с. [[Шипково]] и [[Голяма Желязна]], Троянско, Радневско, Кюстендилско, Гоце Делчевско, Айтоско, Стакевци, Белоградчишко, разкопките на [[Кастра Рубра]] (''Castra Rubra''), край с. [[Изворово (Област Хасково)|Изворово]], Харманлийска община и др.
Line 32 ⟶ 31:
Автор е на осем [[монография|монографии]] – „Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е“ съвместно с проф. [[Александър Фол]], „Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието“, „Свещената планина и етническата територия“, „Етнографски атлас на България“, ч.1, „Историческа география“, ч.1, „FOA – Formae Orbis Historici – Учебен атлас по история“ – кн.1 Старият свят, ч.2 Thracia Antiqua, „Етнология на траките“, съвместно с [[Румяна Георгиева]] и [[Мария Рехо]], „Етносът в доиндустриалните общества“, С., 2013, „Историческа география. Изследвания“. С., 2013, както и на над 45 статии и изследвания по различни проблеми в областта на тракологията, историческата география, историческата етнография и етнологията. Автор-съставител е на „Община Харманли. Туристически атлас“, С., 2006, 2010 г. с исторически, археологически и етнографски данни за всичките 24 селища на общината.
 
Автор е на Информационната система за наука и туризъм DAGIS 2.0, достъпнасъздадена с помощта на адреснад 20 учени от музеите и БАН.<ref>[http://dagis-bg.eu:8080, създаденаИнформационната ссистема помощтаза нанаука нади 20туризъм учениDAGIS от музеите и БАН2.0]</ref>
 
Председател на неправителствената научна организация „Дружество ДИОС“ от 1991 г. От 2009 г. е директор на Исторически музей – Харманли. От началото на 2017 г. е член на Изпълнителния съвет на ННЕК-ЮНЕСКО, а от началото на 2018 г. е Директор на Националният център за дигитализация на Балканите, Черноморския регион и Кавказ към ННЕК-ЮНЕСКО.<ref>[https://slavconf.com/tosho-spiridonov/ Информация в "Slavconf]</ref>
 
От началото на 2016 година е достъпна Dagis 4.0 на адрес: https://dagis-bg.eu
 
== Библиография ==
* Ал. Фол, Т. Спиридонов. ''Историческа география на тракийските племена до III в. пр.н.е.'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1983, ч. 1 – Текст, с [[Александър Фол]]
* Т. Спиридонов. историческаИсторическа география на тракийските племена до III век пр.н.е. ИздБАН, С., 1983, ч.2 – Атласатлас<ref>[http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SortBy=Title&searchCriteria=AuthorName%3AТошо%20Спиридонов%3AAnd Национален регистър на издаваните книги в България]</ref>
* Т. Спиридонов. Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието. София, 1991 (Монографиямонография)
* Т. Спиридонов. Свещената планина и етническата територия. София, 1998 (Монографиямонография)
* Т. Спиридонов. Етнографски атлас на България. Първа част: Материална култура. Тъкачен стан. София, 1999 (Монографиямонография)
* Т. Спиридонов. Етнология на траките. София, 2000 (в съавторство с М. Рехо и Р. Георгиева) (Монографиямонография)
* Т. Спиридонов. Етносът в доиндустриалните общества. София, 2013 г. (Монографиямонография)
* Т. Спиридонов. Историческа география. Изследвания. София, 2013 г.(Сборнисборни статии и дневници)
*Т. Спиридонов. Heraclea "Sintica"„Sintica“. София, 2018 г. (Отделноотделно критично издание)
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Български историци|Спиридонов, Тошо]]