Уикипедия

Герман Каравангелис: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8809946 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м интервал; козметични промени
Ред 19:
'''Герман''' ({{lang-el|Γερμανός}}, ''Германос'') е виден [[гърци|гръцки]] [[духовник]], [[Костурска епархия|костурски митрополит]] и основен двигател на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда]] в [[Западна Македония]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://users.sch.gr/markmarkou/1931_1959/1935/koim/germanos_karavangelis.htm | заглавие = Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αμασείας κυρός Γερμανός. (1863-1935) | достъп_дата = 2018-04-13 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου }}</ref>
 
== Биография ==
=== Ранни години ===
[[Файл:Germanos Karavangelis Halki.jpg|ляво|мини|150п|Каравангелис като семинарист в Халки]]
Роден е под името '''Стилианос Каравангелис''' (''Στυλιανός Καραβαγγέλης'') на 16 юни 1866 година в село [[Стипси]] на остров [[Лесбос]], но в 1868 година семейството му се мести в [[Едремит|Адрамити]] в [[Мала Азия]], където той израства.<ref name="Διακόνημα">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.diakonima.gr/2010/05/18/%CE%B3%CE%B5%CF%81%CE%BC%CE%B1%CE%BD%CF%8C%CF%82-%CE%BA%CE%B1%CF%81%CE%B1%CE%B2%CE%B1%CE%B3%CE%B3%CE%AD%CE%BB%CE%B7%CF%82-%CE%BF-%CF%80%CE%B1%CF%80%CE%B1%CF%86%CE%BB%CE%AD%CF%83%CF%83%CE%B1%CF%82/ | заглавие=Γερμανός Καραβαγγέλης. Ο Παπαφλέσσας της Λέσβου |достъп_дата = 2017-09-21 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Διακόνημα |език= |цитат= }}</ref> В 1888 година завършва [[Халкинска семинария|семинарията на Халки]]. На 3 юли 1888 година е ръкоположен за дякон под името Герман от партиарх [[Дионисий V Константинополски]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Заминава да учи богословие и философия в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския]] и [[Бонски университет|Бонския университет]]. В 1891 година получава докторска степен по философия от Лайпцит, връща се в Османската империя и преподава в училището в Халки от 1891 до 1896 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Ред 26:
В 1894 година патриарх [[Неофит VIII Константинополски]] го ръкополага за свещеник и му дава офикията архимандрит. В 1896 година е избран и на 25 февруари 1896 година е ръкоположен за [[Хариуполска епархия|хариуполски епископ]], архиерейски наместник в Ставродроми,<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> където работи за неутрализирането на френската католическа пропаганда в района.<ref name="Διακόνημα"/> Ръкополагането му е извършено от патриарх [[Антим VII Константинополски]] в съслужение с митрополитите [[Филотей Вриениос|Филотей Никомидийски]], [[Йероним Горгиас|Йероним Никейски]], [[Натанаил Папаникас|Натанаил Бурсенски]], [[Стефан Сулидис|Стефан Митимнийски]], [[Атанасий Капуралис|Атанасий Лемноски]], [[Висарион Драчки]], [[Доротей Христидис|Доротей Белградски]], [[Никодим Ангелидис|Никодим Еласонски]], [[Софроний Аргиропулос|Софроний Карпатоски]], [[Дионисий Ставридис|Дионисий Елевтеруполски]] и [[Дионисий Петрович|Дионисий Рашко-Призренски]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
=== Костурски митрополит ===
[[FileФайл:Germanos Karavangelis 1888-1891 Leipzig.JPG|мини|150п|Каравангелис в Лайпциг]]
[[FileФайл:Germanos-Karavangelis-Turkish-officers.jpg|мини|150п|Митрополит Герман с турски офицери. Снимка на [[Леонидас Папазоглу]].]]
На 21 октомври 1900 година<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Каравангелис оглавява [[Костурска епархия|епархията]] западномакедонския град [[Костур (град)|Костур]]. Каравангелис става основен оргинизатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с [[Павлос Мелас]], [[Йон Драгумис]] и [[Ламброс Коромилас]]. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Костурско и Леринско като [[Коте Христов]], [[Вангел Георгиев]], [[Геле Търсиянски]] и [[Павел Киров]] и с тяхна помощ организира местни [[гъркомани|гъркомански]] чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като [[Апоскеп]], [[Бобища]], [[Българска Блаца]], [[Вишени]], [[Дреновени]], [[Загоричани]], [[Дъмбени]], [[Косинец]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Орман (дем Костур)|Орман]], [[Смърдеш]] и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти:
 
Ред 45:
[[Файл:Germanos_Karavangelis_and_Ottoman_officers.jpg|ляво|мини|200п|Текст от [[Алманах Македония]]:„Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при топа, насоченъ срещу български села“.]]
С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По време на потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Каравангелис присъства на опожаряването на селата [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] и [[Вишени]], като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на Патриаршията<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44-45.</ref>:
[[FileФайл:Germanos Karavangelis 31 March 1906 on Pavlos Melas Grave.jpg|мини|200п|Каравангелис и протосингел Платон Айвадзидис (последвал Герман в Амасия и убит в Малоазиатската катастрофа) на гроба на Мелас в църквата „Свети Архангели“, 31 март 1906 г.<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=637&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. }}</ref>]]
{{Цитат|Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез.}}
 
Ред 52:
В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата [[Лазар Поптрайков]] и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/gk/gk_3v.htm Каравангелис, Германос. „Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.344]</ref>, но го отрича пред британски журналист<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.103-4.]</ref>. Каравангелис е и организатор на [[Зеленишка кървава сватба|кървавата сватба]] в село [[Зелениче]] и [[Загоричанско клане|клането]] в [[Загоричани]]<ref name="GK">[http://www.promacedonia.org/bmark/gk/gk_3d.htm Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001 г., стр.359]</ref>.
 
=== По-късна дейност ===
{| style="float:right" border="1"
|
{| width="320px"
| [[КартинкаФайл:Germanos of Amasia Letter to Ion Dragoumis 16 February 1912 01.jpg|150п|]]
| [[КартинкаФайл:Germanos of Amasia Letter to Ion Dragoumis 16 February 1912 02.jpg|150п|]]
|-
| colspan="2" align="center" | Писмо от Германос Амасийски до [[Йон Драгумис]], 16 февруари 1912 г.
Ред 63:
|}
 
Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и на 5 февруари 1908 година<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> го изпраща като митрополит в [[Амасийска епархия|Амасия]]. От 20 ноември 1912 година до 28 януари 1913 година е наместник на патриаршеския трон в Константинопол.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в [[Понт (област)|Понт]], а в 1916 година спасява град [[Самсун]] от опожаряване. По време на [[арменски геноцид|арменския геноцид]] се опитва да помога на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] на 7 юни 1921 година задочно е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за [[Янинска епархия|янински митрополит]] на 27 октомври 1922 година. В 1913 и в 1921 година е сред кандидатите за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за [[Австрийска епархия|унгарски митрополит]] и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена. На 12 август 1924 година отново е избран за амасийски митрополит, но не пристига в епархията си поради смъртната си присъда и остава във Виена като патриаршески екзарх за Централна Европа.<ref name="Kiminas 97">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 97 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-13}}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
Умира от инфаркт във Виена на 10 февруари 1935 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.
 
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикиизточник|Владиката Каравангелис}}
Ред 101:
{{authority control}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Костурски митрополити]]
[[Категория:Амасийски митрополити]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Герман_Каравангелис“.