Нюрнбергски закони: Разлика между версии

▲Лицата, заподозрени в сексуални отношения с не-арийци, са обвинени в расово обезпаразитяване и са се опитали в редовните съдилища. Доказателствата, предоставени на Гестапо за такива случаи, до голяма степен бяха предоставени от обикновени граждани като съседи, колеги или други информатори. Лицата, обвинени в равнодушие, бяха публично унижени, като се устремиха по улиците с плакат около гърдите им, описвайки тяхното престъпление. Онези, които са осъдени, обикновено са осъдени на лишаване от свобода и (след 8 март 1938 г.) при изпълнението на техните присъди бяха арестувани от Гестапо и изпратени в нацистки концентрационни лагери. Тъй като законът не разреши смъртното наказание за расово помрачение, в някои случаи бяха свикани специални съдилища, които да позволят смъртното наказание. От края на 1935 г. до 1940 г. 1911 души са осъдени за Расенсчанде. С течение на времето законът беше разширен, така че да включва и несексуални форми на физически контакт, като поздравяване на някой с целувка или прегръдка. В по-голямата си част германците приемат Нюрнбергските закони, отчасти защото нацистката пропаганда успешно променя общественото мнение към общото убеждение, че евреите са отделна раса, но също така, че да се противопоставят на режима означава да се оставиш настрана от тормоз или арест от Гестапо. Гражданите бяха облекчени, че антисемитското насилие престана след приемането на законите. Не-евреите постепенно престанаха да общуват с евреи или да пазаруват в еврейски магазини. Търговците на едро, които продължават да обслужват еврейски търговци, са били марширувани по улиците с плакати около вратовете, които ги обявявали за предател. Комунистическата партия и някои елементи на католическата църква критикували законите. Загрижени от това, че международното мнение би се отразило неблагоприятно от новите закони, Министерството на вътрешните работи не ги прилагаше активно до края на летните олимпийски игри през 1936 г., проведени в Берлин през август. Мюсюлманското министерство изчислява, че от април 1935 г. са имали 750 000 души. (Изследванията, извършени след войната, приблизително 200 000 души са приблизително 200 000.) Тъй като евреите стават все по-изключени от германското общество, те организират социални събития, училища и дейности икономическите проблеми не бяха толкова лесно решени; много еврейски фирми излязоха от бизнеса поради липса на клиенти. Това беше част от текущия процес на арианизация (прехвърлянето на еврейски фирми на нееврейски собственици, обикновено на цени, далеч под пазарната стойност), които режимът започна през 1933 г., което се засили след приемането на Нюрнбергския закон. богатите собственици на предприятия са били принудени да работят в незначителни работни места, за да подкрепят семействата си, а мнозина не са успели да си намерят работа. Въпреки че декларираната цел на нацистите е, че всички евреи трябва да напуснат страната, емиграцията е проблематична, тъй като от евреите се изисква да прехвърлят до 90% от богатството си като данък при напускане на страната. Всеки, който е уловил прехвърлянето на парите си в чужбина, беше осъден на продължителни срокове в затвора като "икономически саботьори". По изключение бяха изпратени пари в Палестина съгласно условията на споразумението "Хавара", според което евреите биха могли да прехвърлят част от активите си и да емигрират в тази страна. Около 52 000 евреи са емигрирали в Палестина при условията на това споразумение между 1933 и 1939 г. В началото на Втората световна война през 1939 г. около 250 000 от 437 000 германски евреи са емигрирали в Съединените щати, Палестина, Великобритания и други държави. През 1938 г. е било почти невъзможно потенциалните еврейски емигранти да намерят държава, Вземи ги. След арабското въстание в периода 1936-39 г. британците не бяха склонни да приемат повече евреи в Палестина, за да се страхуват, че това допълнително ще дестабилизира региона. Националистическите и ксенофобските хора в други държави оказват натиск върху правителствата си да не приемат вълни еврейски имигранти, особено бедните. Планът на Мадагаскар, предложено масово депортиране на европейските евреи в Мадагаскар, се оказа невъзможно да се извърши. 1941 германското правителство започна масовото унищожение на евреите в Европа. Общият брой евреи, убити по време на получения холокост, се оценява на 5,5 до 6 милиона души. Оценките за смъртността на романистите в Porajmos варират от 150 000 до 1 500 000.<gallery>