Геронтология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Геронтологията''' изучава [[социология|социалните]], [[психология|психологическите]], [[когнитивна наука|когнитивните]] и [[биология|биологическите]] аспекти на стареенето. Така геронтологията се изгражда като системна научно-практическа област, чиито елементи са биологическите аспекти на стареенето на организмите, гериатрията (клон на медицината, изучаващ здравните аспекнти на стареенето), герагогията (клон на педагогическите науки, изучаващ спецификата на ученето при възрастните), социалната геронтология (клон на социологията и социалната психология, изучаваща различни аспекти на социалното поведение на различни групи възрастни хора).
Геронтологията като комплексна област на науката и практиката се развива бурно през последните 4 десетилетия, от когато са открити изследователски и академични програми в университети в САЩ (в Университета на Южна Калифорния е открита първата бакалавърска и магистърска програма по геронтология в 1975 г., последвана от множество други американски университети), в
Геронтологията включва изследвания и различни специализирани практики в областта на биологията, медицината, фармацията, психиатрията, стоматологията, педагогиката, социалните дейнисти, физическата и професионалната терапия, психологията,
== Цели на геронтологията като клон на биологическата наука ==
Ред 9:
Основната цел на геронтологията е да разкрие факторите водещи до стареене и механизмите за протичане на стареенето. Въпреки огромния фактологичен материал по тези въпроси, истинската същност на тези процеси все още нe е напълно позната.
При възрастните организми се наблюдават серия симптоматики и проява на занижаване на биологическите функции (виж [[биология на стареенето]]) <ref>Osiewacz, Heinz (Ed.), [http://www.springer.com/us/book/9781402014062 Aging of Organisms].
Biology of Aging and its Modulation, 2003</ref>. Чрез хормонална регулация на този процес възрастните организми имат затихнали размножителни функции. Така природата намалява вероятността за получаване на слабо, нежизнеспособно потомство.
Еволюционните теории по въпросите на старостта са свързани с идеите за груповата селекция и напредъкът на видовете. Според някои от тези теории младото, подрастващо поколение постепенно отнема ресурси за своето развитие (територия, храна, вода и т.н.) от остаряващото поколение. Така младите индивиди се адаптират към условията на заобикалящата ги среда много по-ефективно и устойчиво, отколкото при един рязък преход.
Ред 20:
<references/>
{{commonscat|Gerontology}}
[[Категория:Остаряване]]
|