Разлика между версии на „Голям юс“

м
интервал; козметични промени
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б))
м (интервал; козметични промени)
|ulc=0469}}
 
'''{{Unicode|Ѫ, ѫ}}''' или '''Голям юс''', '''Голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите и&#768;ѝ [[графема|графеми]] в [[кирилица]]та и [[глаголица]]та. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>).
 
=== Големият юс в старобългарския/доосвобожденчески правописи ===
[[FileФайл:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|thumbмини|Развой на големия юс в българските диалекти]]
 
Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
* [[Носовки]]
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]]
* [[Малък юс|Малък юс (Ѧ)]]
* [[Ят]]
* [[Ą]]