Граница на Рош: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{| width=300 align="right" style="margin-left:15px;"
|-
|[[Image:Roche limit (far away sphere).svg|framed|Поведение на „течен“ спътник: на голямо разстояние от централното тяло формата му е почти сферична.]]
|-
|[[Image:Roche_limit_(tidal_sphere).svg|framed|При приближаване към границата на Рош спътникът се деформира от приливните сили.]]
|-
|[[Image:Roche_limit_(ripped_sphere).svg|framed|На разстояне, равно на границата на Рош приливните сили и силата на гравитацията на спътника се изравняват, и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника.]]
|-
|[[ImageФайл:Roche limit (far away sphere).svg|framedрамка|Поведение на „течен“ спътник: на голямо разстояние от централното тяло формата му е почти сферична.]]
|[[Image:Roche limit (top view).svg|framed|Орбиталните скорости зависят от радиуса на орбитата (червените стрелки), затова при разрушаването на спътника парчетата му се разпръскват по дължината на орбитата му.]]
|-
|[[ImageФайл:Roche_limit_(tidal_sphere).svg|framedрамка|При приближаване към границата на Рош спътникът се деформира от приливните сили.]]
| [[Image:Roche_limit_(ring).svg|framed|Впоследствие от парчетата се образува пръстен.]]
|-
|[[ImageФайл:Roche_limit_(ripped_sphere).svg|framedрамка|На разстояне, равно на границата на Рош приливните сили и силата на гравитацията на спътника се изравняват, и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника.]]
|-
|[[ImageФайл:Roche limit (top view).svg|framedрамка|Орбиталните скорости зависят от радиуса на орбитата (червените стрелки), затова при разрушаването на спътника парчетата му се разпръскват по дължината на орбитата му.]]
|-
| [[ImageФайл:Roche_limit_(ring).svg|framedрамка|Впоследствие от парчетата се образува пръстен.]]
|}
 
Ред 16:
В научните разработки около зоната на Рош се открояват и двама българи – Мартин Караниколов (по това време студент в [[Технически университет - София|Техническия университет — София]]) и Светослав Веселинов, който е ст. ас. в [[Софийски университет|Софийския университет]], катедра "Обща Физика". Те предполагат, че след като в зоната на Рош около големите планети се образуват пръстени, би трябвало това да става и около по-малките [http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=364&aid=8815 (като Земята).] Според тях парчетата, образуващи пръстена, са твърде малки и разпръснати, което означава, че отразената светлина е съвсем малка, а това затруднява наблюденията. В подкрепа на това свое твърдение учените дават за пример американски спътници, които след попадане в Зоната на Рош се разрушават точно когато пресичат зоната. Друг аргумент в защита на твърдението им е това, че няколко космонавти и астронавти са отбелязали в докладите си, че в определени моменти от полетите си са забелязали слабо сияние, приличащо на пръстен около Земята.
 
С идеята си Мартин Караниколов е участвал в [http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/27034-Dvama_balgari_preminaha_parviya_krag_na_konskurs_za_eksperimentalni_kosmicheski_proekti.html конкурс ] за експериментални проекти на [[Европейската космическа агенция]], в който той предлага да открие пръстена с помощта на балони-сонди, които ще бъдат изстреляни от Международната космическа станция.
 
CNN излъчва [http://www.youtube.com/watch?v=nOGhTe1OPNE репортаж за конкурса ]. Подобна идея споделят и бразилски астрономи през август 2011, но за пръстен на [http://www.dnes.bg/science/2011/08/09/astronomi-predpolagat-che-pluton-ima-prysten.125953 Плутон].
Ред 35:
 
{{астро-мъниче}}
 
 
[[Категория:Небесна механика]]