Григорий Пелагонийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810693 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 10:
'''Григорий''' е висш [[българи|български]] [[Българска православна църква|православен]] [[духовенство|духовник]], [[Охридска епархия|охридски]] (1894 - 1897) и [[Преспанско-Пелагонийска епархия|пелагонийски митрополит]] (1897 - 1906) на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
== Биография ==
Роден е със светското име '''Христо Василев Зафиров''' в [[Стара Загора|Ески Заара]] през 1853 година. Замонашва се през 1874 година и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от епископ [[Иларион Макариополски]]. Учи в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската духовна семинария]] от 1876 до 1881 година, след което веднага е назначен за учител в тази семинария. Следва в [[Московска духовна академия|Московската духовна академия]] (1885-1889).
Връща се в седалището на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]], след което през октомври 1889 година е изпратен за председател на [[Солунска българска община|Солунската българска православна църковно-училищна община]].<ref>[http://www.strumski.com/books/Iona_Madzharov_Avtobiografija.pdf Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.]</ref>
Ред 17:
На 6 декември 1890 г. е ръкоположен за [[епископ]] с титлата ''[[Макариополска епархия|Макариополски]]'', но го титулуват и с превода ''Блаженоградски''.<ref>http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/</ref>
[[Файл:Mitropolit od Bitola.jpg|ляво|мини|250п|Григорий Пелагонийски около 1900 г., Фото: [[Братя Манаки]]]]
[[
От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит. В 1897 година построява внушителната сграда на българското училище „[[Светиклиментово училище|Свети Климент Охридски]]“, днес седалище на дебърско-кичевския митрополит.<ref name="Управа">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.niskn.gov.mk/Detail.aspx?kdID=257 | заглавие=Музејска зграда Словенска писменост |достъп_дата = 2017-08-30 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Управа за заштита на културното наследство |език= |цитат= }}</ref>
След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владика в [[Битоля]] през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.<ref>[http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259 Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски)]</ref> Зимата след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той лично раздава помощи от [[България]] на пострадалото население в [[Костурско]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/1.html Силянов, Христо. "Освободителните борби на Македония". том II, София, 1943, с. 7.]</ref>
Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец [[Тома Николов]]:
{{цитат|Той се държеше като аристократ. Освен при отиването му в църква и при официалните му визити, които правеше на официалните лица, друг път не можеше да се види на улицата. Ползуваше се с голям авторитет между правителствените кръгове и консулското тяло. Владееше добре турски език и беше много щедър в своите подаръци, давани на паши и бегове. Със своето държание той засенчи [[Йоаким Форопулос|гръцкия митрополит]].<ref>[http://www.promacedonia.com/tn/tn_8.html Николов, Тома. Спомени от моето минало, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 82.]</ref>}}
Григорий построява архитектурно внушителна [[Митрополия (Битоля)|митрополия]] в Битоля, която и до днес служи за седалище на владиците.
Ред 46:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Охридски и Преспански митрополити]]
| |||