Разлика между версии на „Стефан Брезински“

м
Добавяне на Категория:Български журналисти, ползвайки HotCat
м (Добавяне на Категория:Български журналисти, ползвайки HotCat)
}}
 
Проф. д-р '''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]]. Дългогодишен преподавател в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.<ref name=sjb">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖжурналист, 2018-01-15професор.</ref>
 
Той е дългогодишен преподавател в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан е '''Баща на българската журналистическа стилистика'''<ref name=sjb">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>.
== Биография ==
Роден е на [[9 януари]] [[1932]] в гр. [[Златарица]], Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност [[Българска филология]]. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултета по славянски филологии]] на СУ.
 
== Биография ==
Член на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
Роден е на [[9 януари]] [[1932]] в гр. [[Златарица]], Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност [[Българска филология]]. От 1959 г. е хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедратаКатедрата по български език къмна [[Факултет по славянски филологии (Софийски университет)|Факултета по славянски филологии]] на СУ.
 
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.
 
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наредБрезински, скато водещияпроф. на[[Владко Мурдаров]] (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински), е един отсред малкото широко популярни български езиковеди.
Последните години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]].<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР Видин, 16 януари 2018 г.</ref>
 
Последните повече от 10 години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]]., Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР, Видин, 16 януари 2018 г.</ref> Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />
Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />
 
== Библиография ==
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Родени в Златарица]]