Панайот Хитов: Разлика между версии

През 1858 г. става хайдутин в четата на [[Георги Трънкин]]. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна [[България]]. При него хайдутстват [[Хаджи Димитър]], [[Стоян Папазов]], [[Дядо Желю]]. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с [[Георги Раковски]]. През 1864 година събира четници сред българите в [[Крагуевац]], където са още войводите дядо [[Ильо Малашевски]], [[Цеко Петков]], [[Коста Димински]], [[Иван Кулин]], Дядо Жельо, [[Божил Бахов]], Стаменко и други и от [[Белград]] се прехвърля в [[Берковица|Берковско]] и [[Пирот]]ско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.

 

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при [[Тутракан]], между селата [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]] и [[Дунавец]]. Знаменосец на четата е [[Васил Левски]]. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот [[Дядо Мощ Никола]] от село [[Малък Преславец]]. С четата си Хитов се отправя към [[Стара планина]] и прекарва известно време в района на [[Котел]] и [[Сливен]]. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

 

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на [[Филип Тотю]] Хитов се отправя към [[Сърбия]] по билото на Стара планина.

 

[[Файл:Panayot-Hitov.jpg|мини|ляво|Панайот Хитов през 1867 г., Белград]]

След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на [[БРЦК]] в [[Букурещ]].

== След Освобождението ==

[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]

 

Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>

{{Портал|Македония}}

{{СОРТКАТ:Хитов, Панайот}}

[[Категория:Български революционери]]

[[Категория:Дейци на БРЦК]]

[[Категория:Васил Левски]]

[[Категория:Българи, свързани с Белград]]

[[Категория:Родени в Сливен]]

[[Категория:Починали в Русе]]