Панайот Хитов: Разлика между версии

[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]

 

 

Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на [[Съединението]], събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на [[Стефан Стамболов|Стамболов]] е хвърлен в Русенския затвор.

Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>

 

 

== Памет ==