Дамян Гюлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 11:
'''Дамян Гюлов''', светско име Петър Гюлов, е доктор по богословие и философия, основател и дългогодишен ръководител на Комитета „Добър печат”, основател и редактор на католическия вестник „Истина“.
== Биография ==
Петър Гюлов е роден на 4 април 1886 г. в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). Баща му - Иван Гюлов - е бил 12 години кмет на селото след Освобождението. Началното си образование завършва в родното си село. През 1898 г. е изпратен заедно с брат си [[Козма Гюлов|Йосиф]] да учи в семинарията в [[Сан-Стефано (село)|Сан-Стефано]], където приема монашеско име Дамян.<ref name=":0">[http://hkultura.com/db_text/2014_96.pdf#page=31 Домусчиева В., ОТЕЦ Д-Р ДАМЯН ГЮЛОВ (1886–1962): ОТ ГРЕГОРИАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО СЛЕДСТВИЕТО НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, Християнство и култура, брой 9 (96), 2014 г.]</ref>
След завършване на семинарията той и брат му (монашеско име Козма) са изпратен в Института на капуцините в [[Измир|Буджа]], до Смирна (днес в пределите на град [[Измир]] в [[Турция]]). Там те изучават две години [[философия]] и две години [[богословие]] – херменевтика, библейски познания и църковна, както и всесветска история. През 1908 г. Институтът е прехвърлен във [[Венеция]] и випускът на Дамян заминава да завърши своето обучение там. Във Венеция отец Дамян, заедно с други от състудентите си, е ръкоположен за свещеник от кардинала на Венеция Аристид Кавалари. След 12 години двамата братя – Козма и Дамян – се връщат в България.
Ред 21:
След пристигането си в България отец Дамян Гюлов започва да преподава в [[Католическата семинария (Пловдив)|Пловдивската семинария]]. През есента на 1915 г. отец Дамян Гюлов е военно мобилизиран. Получава назначение за полкови свещеник в [[Четиридесет и трети пехотен полк|43-ти пехотен полк]]. Но той изпълнява свещеническите си задължения също и спрямо католиците в [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-ви Средногорски полк]], към артилерията, конницата, полковите и дивизионни походни.<ref name=":0" />
От 1917 до 1919 г.
През юли 1919 г. отец Дамян Гюлов е изпратен в София, където ръководи културния отдел при църквата „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]” и работи за подобряване на Католическия календар „[[Св. Св. Кирил и Методий (католически календар)|Св. св. Кирил и Методий]]”. Две години по-късно, той е един от инициаторите за създаването на [[Българска католическа книжнина|Комитета „Добър печат”]]. По негова инициатива се свиква учредителен конгрес на Комитета през август 1921 г. Основателите на Комитета си поставят цели да създадат книжовност, която да противопостави християнските идеи на нахлуващите и установяващите се в сферата на културата и политиката идеи на комунизма, фашизма, атеизма.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
Отец Дамян Гюлов се отнася положително към управлението на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] и влиза в конфликт с режима на [[Александър Цанков]] чрез публикуване на остра статия в Календара „Св. Св. Кирил и Методий”. Известно време е следен от тайната полиция на тогавашната власт.
Гюлов полага големи усилия за организиране и издаване на католически вестник. Той минава през много препятствия за да осигури абонати от цялата страна. Неговата обиколка по енориите в страната, свързана с популяризирането на вестника, е тълкувана като политическа акция. Първият брой на вестника, наречен [[Истина (католически вестник)|„Истина“]], излиза на 8 май 1924 г. Целта на вестника е да защитава правата на католиците и на [[Католицизъм в България|Католическата църква]], да работи за съединението на църквите и епархиите, да отговаря на нападките срещу Католическата църква и да дава сведения за всичко, което се случва в чужбина, а особено в католическия свят.<ref name=":1" /> Пред 20-те и 30-те години д-р Гюлов изнася доклади на няколко конгреса посветени на съединението на църквите и по печата. Относно православното кръщаване на престолонаследника - [[Симеон Сакскобургготски|Симеон Втори]], със своя статия предизвиква гнева на [[Борис III|цар Борис III]] и по негово настояване отец Дамян е интерниран в провинцията.<ref name=":0" />
Ред 33:
През 1941 г. отец Дамян е върнат отново в [[София]]. Той пак се отдава на делото на печата и на списването на в. [[Истина (католически вестник)|„Истина“]]. В същото време е назначен и като преподавател в Италианската гимназия по религия и вероучение. Към месец ноември 1943 г. започват [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировки над София]]. На 10 януари 1944 г. отец Дамян се скрива в подземието на католическото училище, но сградата е уцелена от бомба. Отец Дамян е засипан в мазето на сградата, ранен е, но оцелява.
През април 1944 г. се установява в с. Житница<ref name=":1" />, където енорийски свещеник е брат му – отец [[Козма Гюлов]]. В [[Житница (област Пловдив)|Житница]] отец Дамян отново подхваща работата по издаването на в. [[Истина (католически вестник)|„Истина“]]. Там създава нов редакционен комитет в който влиза и отец [[Йосиф Стойков]]. През октомври 1944 г. редакцията на вестника е преместена в [[Пловдив]]. През 1946 г. Гюлов се среща с [[Никола Петков]].
През октомври 1947 г. отец Дамян Гюлов е назначен да работи в София, в църквата „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]” – да се занимава с домакинската част. В началото на 1949 г. е приет Законът за вероизповеданията който ограничава дейността на църквата до провеждане на църковни служби. Това усилва негативното отношение на отец Дамян Гюлов спрямо действията на новата власт.
[[Държавна сигурност]] (ДС) предприема следене на католическите свещеници и монаси. Следи се тяхното движение, техните изказвания, следи се кореспонденцията им. През 1950 г. отец Дамян Гюлов е арестуван. Повод за задържането са „улики за шпионаж и разпространение на зловредни слухове против народната власт и правителството на Отечествения фронт”. Цял месец след арестуването си отец Дамян е бил подложен на този режим на натиск, побой, карцер и грубости от страна на следователите. Разпитите му продължават през следващите година и половина – чак до 14 януари 1952 г., когато е насрочено [[Католически процеси|съдебното дело срещу него]]. Присъдата е за 12 години затвор. Пуснат е на свобода след 8 години. Но даже и тогава ДС не престава да го следи.<ref name=":0" />
Отец Дамян умира на 7 февруари 1962 г., пограбан е в селското гробище в родното си село.
| |||