Отваря главното меню

Промени

форматиране: 3x нов ред, 3x тире-числа, 9 интервала, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. Близъки съратник и доверено лице на [[Васил Левски]].
 
== Биография ==
Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник – поп Христо, наричан от плевенчани поп Хино. Неговият род води началото си от село Червен бряг, откъдето през първите десетилетия на 19 век се преселва в Плевен.<ref name="Opalchentsite">{{cite book | last = Панков | first = Илия | year = 1993 | title = Опълченците от Плевенския край| publisher = Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ | location = София}}</ref>.
 
Учи в Плевенското шестокласно училище (1850- – 1856). Заминава за [[Румъния]], за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата „Романов-Расидеску“ в [[Букурещ]]. През време на работата си в печатницата усвоява [[немски език|немски]], [[руски език|руски]], [[френски език|френски]] и [[гръцки]] език.
 
Срещите в печатницата с [[Георги Раковски]], оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859- – 1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места.<ref name="Opalchentsite" />
 
Установява се в [[Турну Мъгуреле]], където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси.
Член на [[ТБЦК]] от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]] (1867). Подпомага със свои средства и четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868).<ref name="Opalchentsite" />
 
От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостолът създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет "Васил„Васил Левски"Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.
 
Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868- – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ.
 
Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри пароли за тайната поща.
 
Сам закупува 50 револвера и 15000 патрона, поръчани му от [[Ловешки частен революционен комитет]]. Доставя от Лиеж (Белгия) три пушки от най-усъвършенстваната система, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.<ref name="Opalchentsite" />
 
Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.<ref name="Vasil Levski" /> В писмо до него Апостола заявява:
''„…Играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва.“''<ref>
[[s:Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871|Писмо от Васил Левски до Данаил Попов, 11.04.1871]]</ref>
===След Освобождението===
След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.
 
=== След Освобождението ===
Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.
След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.
 
Подпомага образованието на млади българи, издаването на вестници. Дарява читалища, училища и библиотеки.
Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.
 
Умира в дома си в град Турну Мъгуреле на 12 април 1909 г.
 
Улица в град Плевен е наименувана „Данаил Попов“.
 
== Източници ==
{{Уикиизточник|Автор:Данаил Попов}}