Джон Мейнард Кейнс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор. |
м {{lang-en}}; козметични промени |
||
Ред 24:
}}
'''Джон Мейнард Кейнс''', първи барон Кейнс, [[Орден на банята|ОБ]] (
Защитава [[икономически интервенционализъм|интервенционалната икономическа политика]], чрез която дадено правителство с [[Фискална политика|фискални]] и [[монетарен|монетарни]] мерки би могло да смекчи негативните ефекти на [[бизнес цикъл|бизнес циклите]], икономическите [[рецесия|рецесии]] и [[икономическа депресия|депресии]]. Неговите идеи са основа за [[школа]]та, известна като [[кейнсианска икономика]] (''кейнсианство''), както и нейните различни разклонения.
Ред 54:
Кейнс е успешен [[инвестиция|инвеститор]] и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха фондовия пазар от 1929 г. се оказва на ръба на [[банкрут]]а. След това успява да възстанови богатството си.
Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на [[Исак Нютон]] (Кейнс го нарича последният алхимик ({{lang-en|the last alchemist}}) и му посвещава лекцията си „Newton, the Man“ <ref>http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Extras/Keynes_Newton.html John Maynard Keynes – Newton, the Man</ref>). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на [[Втора световна война|войната]] пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера [[Ковънт Гардън]], като използвал влиянието си, за да
Кейнс е бил неизменен привърженик и член на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]] (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от [[Лейбъристка партия|Лейбъристите]] и от втора по значение партия става трета {{hrf|Skidelsky|2003|217 – 220, 245, 260 – 265, 283, 342 – 355}}.
=== Кеймбридж ===
[[
По време на следването му в Кеймбридж известният икономист [[Алфред Маршал]] се опитва да го убеди да стане икономист,{{hrf|McGee|2005|354}} но Кейнс по това време се увлича по-скоро от философията, особено от етичната система на [[Джордж Едуард Мур]]. Той става член на полутайното дружество [[Кеймбриджки апостоли]], дискусионен клуб, в който се приемат предимно по-добрите студенти от университета.{{hrf|Lubenow|1998}} Подобно на други клубни членове, Кейнс запазва връзките си с него и периодично посещава сбирките му до края на живота си. Заедно с други забележителни интелектуалци членува и в [[Блумсбъри (кръг)|кръга Блумсбъри]]
Ред 66:
=== През Първата световна война ===
[[
По време на [[Първата световна война]] британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914 г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]] (тогава [[Лойд Джордж]]) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.
Ред 89:
Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания – [[Лойд Джордж]], от Франция – [[Жорж Клемансо|Клемансо]] и от Америка – [[Удроу Уилсън|президентът Уилсън]] <ref>{{икона|en}} McDonough, Frank (1997). The Origins of the First and Second World Wars. Cambridge University Press. стр. 43 – 46. ISBN 1405106646</ref>. Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918 г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.
Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция – той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен [[Версайски договор|Версайският договор]], който той не може да приеме както от икономическа, така и от морална гледна точка, и той подава оставка. <ref name=
{{cite book
|last=Skidelsky
Ред 99:
</ref>
Кейнс анализира вредните последици от Версайския договор в своите книги „''Икономически последици на мира''“ (1919) и ''A Revision of the Treaty'' („''Ревизия на договора''“). <ref name=
=== 20-те години ===
[[
Кейнс завършва своя „''Трактат върху теория на вероятностите''“ още преди войната, но го публикува през 1921 г. {{hrf|Skidelsky|2003|217 – 220, 245, 260 – 265, 283, 342 – 355}} Този труд е забележителен принос към философските и математическите основи на [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] и въвежда важния възглед, че вероятностите са само количествени стойности за истинност, намиращи се между стойностите за [[истина]] и [[лъжа]] (означавани съответно с 1 и 0). В своята книга Кейнс развива тезата за наличие на интервал на вероятностите, както и подхода за вземане на решения чрез оценка на [[риск]]а и присвояване на тегла на различните вероятности. В допълнение към академичната си работа през 1920-те Кейнс активно работи като [[журналист]], продава книгата си в различни страни по света и работи в Лондон като финансов консултант. През 1924 пише некролога по повод смъртта на своя учител и наставник Алфред Маршал.
[[
Кейнс атакува предприетите от страна на правителствата следвоенни мерки с труда си ''A Tract on Monetary Reform'' през 1923<ref name=
Той призовава също и за отказване от [[златен стандарт|златния стандарт]], тъй като той противоречи на автономията на държавата в областта на вътрешната политика. Но през 1925 г. Министерството на финансите и [[Банк ъф Ингланд]] все още са привърженици на златния стандарт, убеждават и [[Уинстън Чърчил]] (тогава финансов министър) и това оказва катастрофален ефект върху британската икономика. Кейнс реагира с написването на ''The Economic Consequences of Mr. Churchill'' („''Икономическите последствия от г-н Чърчил''“) и продължава да се бори срещу златния стандарт докато Великобритания окончателно се отказва от него през 1931.<ref name=
=== Голямата депресия ===
Ред 122:
В края на 20-те обаче настъпва [[Голямата депресия]] – която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от [[икономическа криза]], като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.
По отношение на Голямата депресия Кейнс се оказва лош пророк – две седмици преди началото
Кейнс е назначен за член на Кралската комисия по финанси и промишленост и на Икономическия консултативен съвет. През февруари 1936 г. ученият публикува своя ''magnum opus'' – ''„Обща теория на заетостта, лихвата и парите“'', в която въвежда понятието мултипликатор на натрупването (мултипликатор на Кейнс) и формулира т. нар. основен психологически закон (личното потребление зависи от нивото на доходите, но динамиката му изостава от техния ръст). С издаването на този труд Кейнс се превръща в лидер на икономическата наука на своето време и авторитетът му се утвърждава.
Ред 129:
През 1940 г. Кейнс става член на Консултативния комитет по военни проблеми към Министерството на финансите, а след това и съветник на министъра. През същата година публикува работата си „Как да финансираме войната?“. Изложеният в нея план включва принудителното депониране на всички средства, оставащи над определено ниво у хората след плащане на данъците, в специални сметки в Пощенската спестовна банка. Този план позволявал решаването на две задачи едновременно: отслабване на [[инфлация]]та и намаляване на следвоенния спад.
През 1942 г. Кейнс е удостоен с наследствена [[Пер (титла)|
По време на Втората световна война Кейнс се насочва към решаването на въпроса за международните финанси и следвоенното устройство на световната финансова система. Той взема водещо участие в разработката на концепцията на [[система Бретън Удс|системата Бретън Удс]], а през 1945 г. води преговорите за американските заеми на Великобритания. Негова е идеята за създаване на система за регулиране на валутните курсове, която да се съчетава с принципа за тяхната стабилност в дългосрочен план. През март 1946 г. Кейнс участва в учредяването на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]].
| |||