Уикипедия

Двойно учленена съгласна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Дво̀йноДво̀йно учленѐнитеучленѐните съгла̀снисъгла̀сни''' представляват [[съгласна|съгласни звукове]], чието учленение се осъществява едновременно на две [[място на учленение на съгласните|места]] по един и същ [[начин на учленение на съгласните|начин]] ([[преградна съгласна|преградни]], [[носова съгласна|носови]] или др.). Двойно учленените съгласни звукове са подраздел на [[съучленена съгласна|съучленените]] съгласни. Следва да се различават от съучленените съгласни, притежаващи [[вторично учленение на съгласните|вторично учленение]] (при които повторното учленение се осъществява по различен ''начин''). Пример за двойно учленена съгласна е [[беззвучна устнено-заднонебна преградна съгласна|беззвучната устнено-заднонебна преградна съгласна]] {{IPA|[k͡p]}}, съставена от произнесени едновременно [k] и [p]. Но [[лабиализация|оустнѐнатаоустнѐната]] [[беззвучна заднонебна преградна съгласна]] {{IPA|[kʷ]}} има само едно преградно учленение: [[заднонебна съгласна|заднонебното]] [k], като едновременно се прибавя към него и [[приблизителна съгласна|наподобяващо приблизителна съгласна]] закръгляне на устните. В някои местни наречия на [[арабски език|арабския]] език, [[беззвучна заднонебна проходна съгласна|беззвучната заднонебна проходна съгласна]] {{IPA|[x]}} се изговаря заедно с мъжечна трептяща съгласна, но това също не се счита за двойно учленение.
 
== Възможности за двойно учленение ==
 
Известни са четири независимо управляеми учленителни органа, които могат да се застъпват при един и същ ''начин'' на учленение: [[устнена съгласна|устнени]], [[предноезична съгласна|предноезични]], [[средноезична съгласна|средноезични]] и [[задноезична съгласна|задноезични]]. Тъй като [[гласни струни|гласилките]] отговарят за [[озвучение (фонетика)|озвучаването]], действайки съвместно при образуването на множество съгласни, те не се считат за отделен учленителен орган. [[Изтласкваща съгласна|изтласкващите]] съгласни (като {{IPA|[kʼ]}}), където е налице едновременно затваряне на задното меко [[небце]] и гласилките, също не се разглеждат като двойно учленени съгласни.
 
[[приблизителна съгласна|Приблизителните]] съгласни (като {{IPA|[w]}} или {{IPA|[ɥ]}}) могат да бъдат както двойно, така и вторично учленени. Например в [[английски език|английския език]] {{IPA|/w/}} представлява оустнѐнаоустнѐна [[заднонебна съгласна]], която може да се транскрибира и като {{IPA|[ɰʷ]}}, но [[японски език|японското]] {{IPA|/w/}} е по-близко до същинско [[устнено-заднонебна съгласна|устнено-заднонебно]] {{IPA|[ɰ͡β̞]}}. Въпреки това в практиката е приложимо използването на {{IPA|[w]}} и {{IPA|[ɥ]}} за обозначаване на оустнѐнитеоустнѐните приблизителни съгласни.
 
Не се разглеждат случаи на строго определени [[едноударна съгласна|едноударни]] или [[трептяща съгласна|трептящи съгласни]] (като едновременна ''венечно-мъжечна трептяща'' {{IPA|*[ʀ͡r]}}). В [[шведски език|шведското]] [[езикознание]] има опити за признаване на двойно учленени [[проходна съгласна|проходни]] или [[африкат|преградно-проходни съгласни]], най-вече при беззвучната небно-заднонебна проходна съгласна {{IPA|[ɧ]}} (притежаваща свой собствен знак в [[Международна фонетична азбука|Международната фонетична азбука]]). Но при все това научните измервания в контролирана среда така и не успяват да докажат едновременната проходност на две ''места'' на учленение, а подобни звукове излизат или с вторично учленение, или като поредица от две несъщевременни проходни съгласни. (Въпреки названието си, [[беззвучна устнено-заднонебна проходна съгласна]] {{IPA|[ʍ]}} всъщност представлява беззвучна приблизителна съгласна; името е исторически остатък от времето преди установяване на разграничението.) Подобни звукове могат да се образуват, макар и полагайки известни усилия, но за слушателя е изключително трудно да ги различи, поради което тяхната поява не е очаквана или класифицирана.
Ред 11:
[[Щракаща съгласна|Щракащите]] съгласни представляват двойно учленени звукове сами по себе си: включват предноезично (понякога и устнено) [[Относително учленение на звуковете#Предпоставеност|предпоставено]] учленение (или въздухоизпускане), заедно със средноезично затваряне на устната кухина, осъществяващо ролята на двойно действие както като второ ''място'' на учленение, така и като управляващ механизъм на заднонебния вдихателен въздухопоток. (Някои от тези щракания са по-скоро мъжечни, отколкото заднонебни, но понятието „заднонебен вдихателен въздухопоток“ се използва и в двата случая.)
 
== Двойно учленение при преградните съгласни ==
 
Гореизложеното оставя като най-често откриваеми преградните, устнените и носовите двойно учленени преградни съгласни. От шестте възможни съчетания на устнени, предноезични, средноезични и задноезични места на учленение, едва едно съчетание е често срещано, а останалите – извънредно редки.
Ред 27:
* Peter Ladefoged and Ian Maddieson, ''The Sounds of the World's Languages.'' Blackwell Publishers, 1996. ISBN 0-631-19815-6
 
== Вижте също ==
 
* [[Място на учленение на съгласните]]
Ред 34:
* [[Вторично учленение на съгласните]]
* [[Относително учленение на звуковете]]
{{превод от|en|Doubly articulated consonant|364937383}}▼
 
[[Категория:Фонетика и фонология]]
 
▲{{превод от|en|Doubly articulated consonant|364937383}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Двойно_учленена_съгласна“.