Кулски събития: Разлика между версии

'''Кулските събития''' са поредица от безредици в редица села в [[България]], главно в Кулско и Видинско, в опит за съпротива срещу провежданата от [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим [[Колективизацияколективизация в България|колективизация]].

Причина за Кулските събитиясъбитията става обявенатапровежданата през есента на 1950 и зимата на 1950 – 1951 година кампания за „масовизация“ на колективизацията в този район. До тозионзи момент броят на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудовитетрудовите кооперативни земеделски стопанства]] (ТКЗС) във Видинска околия е осем8, а в Кулска – шест6, като те обхващат ограничена част от селяните и земите. За да се активизира процесапроцесът, в района са командировани десетки комунистически функционери, които използват различнии насилствени методи, като побоища и изпращане в импровизирани трудови лагери, за да принудят селяните да постъпят в ТКЗС. Кметовете налагат произволни глоби, над 150 човека са изпратени на [[Принудителен труд|принудителна работа]] на строежа на [[ВЕЦ „Китка“]] над [[Горни Лом]] (Белоградчишко), а десетки са арестувани за неизпълнение на [[наряд]]ите и посевните планове или просто „с превантивна цел“.{{hrf|Груев|2009|172 – 174}}.

Междувременно на 19 януари 1951 година диктаторътпартийният лидер [[Вълко Червенков]] се среща с [[Йосиф Сталин]], който се изказва неодобрително за подготвяната кампания за „разкулачване“. Тази среща става причина за временно забавяне на колективизацията. През март в Кулско е изпратена комисия от партийни функционери и офицери от „[[Държавна сигурност]]“, които подлагат на критики дейността на местните власти и препоръчват прекъсване на „масовизацията“ в района, уволнението на околийския партиен секретар Цано Муйков и даването под съд на активни участници в „масовизацията“, като известния с извършваните от него побоища кмет на [[Кула (град)|Кула]] Перо Жиков, кмета на [[Раброво]] Иван Базоев и инструктора на окръжния партиен комитет Славчо Иванов – Ганди.{{hrf|Груев|2009|182 – 183}}.

На пленум на [[ЦК на БКП|Централния комитет]] (ЦК) на 12 март Червенков изнася реч, в която остро осъжда „извращенията в Кулска околия и с. [[Ябланица]], Тетевенско“, за които са обвинени местни функционери. Решенията на пленума за забавяне на колективизацията и наказания на някои извършители на насилия са публикувани няколко дни по-късно, като властите очакват това да намали напрежението в селата. Резултатът обаче е точно обратен – на много места селяните приемат промяната в политиката като възможност да напуснат ТКЗС. Стопанствата са масово напуснати в 25 села в Пловдивско и Асеновградско, много села в Плевенско, където при сблъсъци с милицията са дадени жертви, но процесът е особено активен в Кулско и Видинско, поради което обикновено в историографията е наричан „Кулски събития“.{{hrf|Груев|2009|184 – 185}}.

Непосредствено след обявяването на решенията на пленума редица околийски комунистически функционери в [[Кула (град)|Кула]] са арестувани, а контролът върху администрацията в града е поет от секретаря на окръжния комитет във Враца [[Велко Семков]], родом от Кула. На 21 март е организиранопроведено заседание на околийския партиен комитет, за което в града пристигат секретарят на ЦК [[Тодор Живков]], пълномощникът на ЦК [[Тодор Звездов]], министърката на съобщенията [[Цола Драгойчева]], първият секретар на окръжния комитет във Видин [[Нинко Стефанов]], секретарят на окръжния комитет във Враца [[Цоло Кръстев]].{{hrf|Груев|2009|185 – 186}}.

По време на заседанието на околийския комитет в Кула пристига съобщение, че жителите на село [[Грамада]] са нападнали местното ТКЗС и са си взели обратно събраните в него добитък и инвентар. Живков и Стефанов отиват в Грамада, където е свикано селско събрание, и се опитват да убедят селяните да се върнат в ТКЗС, но са освирквани и се отказват. Живков дава нареждане на следващия ден добитъкът и инвентарът да бъде събран обратно, като за тази цел са извикани комунисти от съседното село [[Тошевци]]. Според някои свидетели той лично участва в това, заплашвайки с оръжие селяните. Макар имуществото да е конфискувано, почти цялото село подава заявления за напускане на ТКЗС и в него остават едва около 60 души.{{hrf|Груев|2009|186 – 188}}.

Тъй като 21 март е пазарен ден в Грамада, вестта за разтурянето на ТКЗС-то бързо стига до съседните села, в някои от които хората решават да последват примера на Грамада. В селата [[Медешевци]] и [[Милчина лъка]] това става на следващия ден, когато е популярнияпопулярният в региона църковен празник [[Младенци]]. В с. Милчина лъка първите двама2 селяни, отишли да приберат животните си, са арестувани. В отговор хората от цялото село се събирасъбират, нападанападат кметството, в което са затворенизатворените, и след като ги освобождаваосвобождават, отиваотиват в стопанския двор и хората прибират оттам добитъка и инвентара си.{{hrf|Груев|2009|188 – 189}}.

В с. [[Коста Перчево]] повечето селяни подават молби за напускане на ТКЗС. На проведено на площада общоселско събрание Нинко Стефанов се опитва напразно да ги разубеди, но без никакъв успех и хората тръгват оттам към стопанството, за да върнат имуществото си. Това е предотвратено от временно разквартируваното в селото военно поделение, като Стефанов се разпорежда то да действа с всички възможни средства, но до тежки сблъсъци не се стига. Въпреки това напрежението остава силно, селяните демонстративно отказват да участват в каквито и да е мероприятия на властите, включително организирана по товаонова време национална подписка в защита на мира, а няколко комунисти напускат партията в знак на солидарност със съселяните си. Шестима душиОсъдени са осъдени6 души на до 10 години затвор на проведени в селото публични процеси.{{hrf|Груев|2009|191, 195}}.

Масова е съпротивата и в [[Извор махала]], където след разтурянето на ТКЗС-то са арестувани четирима4 старци и жени от селото провеждат седящи стачки с искане за освобождаването им, а десетки комунистически „агитатори“агитатори в продължение на месеци се опитват да възстановят стопанството. В с. [[Раковица]] ТКЗС-то е ликвидирано с активното участие на местни комунисти. Подобно е развитието и във [[Власи в България|влашките]] села в околията – [[Периловец]], [[Бориловец]], [[Каленик (област Видин)|Каленик]].{{hrf|Груев|2009|196}}.

Най-тежки и продължителни са вълненията в село [[Чичил]], където стопанството също е ликвидирано на 22 март. На следващия ден шест6 души от селото са арестувани и отведени в Кула. На 24 март близо двеста200 жени от селото отиват в града и провеждат демонстрациидемонстрират с искане за освобождаването им пред милицията и поделението на [[Гранични войски|Граничните войски]], където са посрещнати доброжелателно от много от войниците,. и вВ крайна сметка Велко Семков е принуден да обещае арестуваните да бъдат освободени.{{hrf|Груев|2009|189 – 190}}.

Междувременно [[Цола Драгойчева]] отива в Чичил и се опитва без успех да убеди селяните да се върнат в ТКЗС-то. След това там е изпратена специална група на Държавна„Държавна сигурностсигурност“, извикана от Враца, която задържа и подлага на продължителни изтезания участници в събитията, главно жени. Сред тях е непълнолетният Петко Иванов, който признава, че е написал над 100повече от повече100 от хилядатанад 1000-та молби<ref>Към 2015 година селото има 68 жители.</ref> за напускане на ТКЗС на свои съселяни, но Държавна„Държавна сигурностсигурност“ се опитва с мъчения да го накара да признае връзки с [[Югославия|югославското]] [[Управление за държавна сигурност]]. Изпадналите в пълна изолация в селото двадесетина20-на комунисти призовават той да бъде осъден на смърт, но семейството му подкупва прокурора и Иванов е осъден на две2,5 години и половина затвор. Присъди получават и други девет човека от селото. В продължение на месец, докато тече следствието, големи групи чичилчани редовно се събират пред милицията, настоявайки за освобождаването на арестуваните, докато повечето от тях са изселени в други части на страната.{{hrf|Груев|2009|190 – 191}}.

Във Видинска околия бунтовете започват във влашките села. Първо сред тях е [[Делейна]], където на празника Младенци се провежда селски събор, и вълненията протичат по типичния начин – връщаневземане обратно на животните и инвентара от ТКЗС-то, които след това са отново иззети от властите, демонстрации и освирквания на комунистически функционери, последвани от арести и показни съдебни процеси. Подобни са събитията и в съседните села [[Тияновци]], [[Майор Узуново]], (където е ранен един милиционер), [[Неговановци]], [[Косово (село)|Косово]], [[Балей]]. В [[Брегово]] бунтовете са предотвратени с превантивни арести на политически неблагонадеждни хора, единчовек от които е убит.{{hrf|Груев|2009|197 – 199}}.

В [[Ново село (област Видин)|Ново село]] ТКЗС-то е разтурено още на 14 март. Заради голямото значение на селото в региона там пристигат местни политически функционери, а след това са изпратени части на милицията, граничниграничните войски и [[Военноморски сили на България|Дунавската флотилия]]. При последвалите сблъсъци селянин ранява с нож прокурор и войник, след което е убит. Семейството му, заедно с внуците му на 3 и 7 години, е затворено в свинарника на Видинския затвор, а след това е изселено в Североизточна България. Общият брой на арестуването в селото е 36. души{{hrf|Груев|2009|202 – 204}}.

Тоталитарният режим реагира бързо на бунтовете по селата, като незабавно взима мерки за конфискуване на имуществото, което хората са си върнали при нападенията на ТКЗС-тата, а. следСлед това е подновен натискът за оттегляне на заявленията за напускане на стопанствата. Масовите арести на стотици селяни довеждат до струпване на затворници във [[Видин]], каквото според местни жители не се е случвало от потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 година. Броят на задържаните е толкова голям, че не могат да се поберат в затвора, поради което за тази цел е приспособена и сградатаблизката сграда на Винарското училище.{{hrf|Груев|2009|204}} (днес военен хотел).

На 11 април повечето села в района са блокирани от Държавна„Държавна сигурностсигурност“ и във всяко от тях е изпратен камион, в който са натоварени определениненадеждни семейства. През нощта на Видболската гара във Видин са събрани хиляди хора, повечето от които жени, деца и старци, които са натоварени на товарни вагони и откарани в неизвестна посока. Повечето са интернирани в различнидруги селища в страната, като– по официални данни броят на принудително изселените при тази кампания е около 1800 души. Стотици други са осъдени, често за кражба, или въдворени без присъда в концентрационни лагери. На някои места, особено в крайграничните села, отделни хора са отвличани и убивани.{{hrf|Груев|2009|204 – 208}}.

Цялото имущество на осъдените, интернираните или избягалите в Югославия е конфискувано, като на практика обикновено е присвоявано от местното ТКЗС. Заграбени по този начин имоти стават основа на [[Държавно земеделско стопанство|Държавнитедържавните земеделски стопанства]] (ДЗС) в Кула и Грамада, заемащи съответно 15 хиляди и 22 хиляди декара.{{hrf|Груев|2009|206 – 207}}.

В същото време режимът предприема мерки и срещу представители на собствената си администрация. В показен процес срещу десетки служители на държавното предприятие „Храноснабдяване“, издавали фалшиви документи за изпълнение на нарядите, са издадени 6 смъртни присъди. На три3 години затвор е осъден директорът на Видинския затвор Борис Калчев за многократни изнасилвания на затворнички и опити за блудство със съпруги на затворници. ЧетириПрисъда от 4 години затвор получава вторият секретар на видинския околийски комитет Лазар Удрев, предупредил тъста си, че предстои да бъде изселен, в резултат на което той бяга в Югославия. Първият секретар на същия комитет Младен Сиреняков е уволненотстранен за „несправяне с работата“ и става председател на ТКЗС-то в [[Дунавци|Гурково]]. Леки присъди получават и цяла група функционери от Кула.{{hrf|Груев|2009|208 – 210}}.

Политическата отговорност за събитията е хвърлена върху члена на Политбюро и министър на земеделието [[Титко Черноколев]], единкойто оте сред най-догматичните и просъветски партийни функционери, който обаче е в обтегнати отношения с диктатораВ. Червенков. През юни той е отстранен от всичките си постове, обвинен е за всичкивсичките проблеми около колективизацията, катообявен е обявен за „прикрил се в Партията враг“, и е арестуван.{{hrf|Груев|2009|210 – 212}}.