Двуфакторна теория на емоциите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 4:
[[Стенли Шахтер]] и [[Джеръм Сингър]] (1962) дават на 184 [[студент]]а един от два типа инжекции: [[адреналин]] (също наричан [[епинефрин]]) или плацебо. На всички експериментирани лица е казано, че им се дава инжекция с ново лекарство наречено супероксин, за да се тества зрителното им поле. Адреналиновата инжекция предизвиква редица ефекти, включително повишено кръвно налягане, учестено дишане и повишен кръвен поток към мускулите и мозъка. Инжекцията с физиологичен разтвор няма такива ефекти.
На някои субекти е казано за очакваните ефекти на адреналина: две други групи са заблудени и им е казано, че инжекциите предизвикват тъпо главоболие и вкочаненост или им е казано, че нищо не предизвикват.
След инжекциите изследваните лица чакат в стая с други такива, които са всъщност подставени лица на експериментатора. Подставените лица се държат по два начина: весело (еуфорично) или ядосано.
Субектите, които са били заблудени или наивни относно ефектите на инжекциите се държат подобно на подставените лица, докато тези, които са информирани за очакваните ефекти на адренали показват противополжен емоционален модел. Това подсказва, че субектите, които са информирани са могли да когнитивно да атрибутират физиологичните ефекти на адреналина, докато неинформираните или слабо информираните групи не извършват такова атрибутиране. Теорията на Шахтер произлиза от тези открития и формира основата на двуфакторната теория на емоциите.
== Източници и допълнително четене ==
* Schachter, S., & Singer, J. (1962). Cognitive, Social, and Physiological Determinants of Emotional State. ''Psychological Review, 69,'' pp. 379-399.
* Dutton, D. G. and Aron, A. P. (1974). [http://www.fpce.uc.pt/nucleos/niips/novoplano/ps1/documentos/dutton&aron1974.pdf Some evidence for heightened sexual attraction under conditions of high anxiety]. ''Journal of Personality and Social Psychology, 30,'' pp. 510-517
| |||