Девети македоно-одрински конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 2:
| наименование = Девети македоно-одрински конгрес
| вид = [[конгрес]]
| картинка =
| картинка-описание =
| участници =
| място = [[София]], [[България]]
| дата = 29 юли – 5 август 1901 г.
| резултат =
}}
'''Деветият македонски конгрес''' на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] в [[България]] се провежда от 29 юли до 5 август 1901 година в салона на „[[Славянска беседа]]“ в [[София]].<ref name="ht">Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979.</ref>
== Заседание и решения ==
Ред 15:
Протоколите на заседанията на конгреса не са открити и основните сведения са от делегата от Бяла Слатина Георги Тишинов, който шест месеца по-късно публикува полемичната брошура „Стига вече“ и от дневника на [[Евтим Спространов]], който е събрал значителна информация от делегати на конгреса.<ref>Делегат и на Деветия конгрес: Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994.</ref><ref>Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 90 – 91.</ref>
Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу [[Борис Сарафов]] и другите членове на старото ръководство на ВМОК, обвинени в съучаствие в убийството на [[Стефан Михайляну]] в Букурещ. На конгреса са представени всички течения в организацията - привърженици на Сарафов, на [[Иван Цончев]], социалисти и симпатизанти на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref name="Елдъров91">Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91.</ref>
Още при проверката на пълномощните избухва конфликт. Според „Статутите“ на организацията делегати излъчват само дружествата, които кореспондират пряко с ВМОК и в края на мандата си Сарафов, за да си осигури мнозинство на Осмия конгрес започва безразборна кореспонденция с много селски дружества без всякаква тежест. Това дава повод на цончевистите да се опитат да анулират избора на няколко делегати, което искане след бурни обсъждания е отхвърлено. Избрано е бюро с председател [[Петър Някшев]].<ref name="Елдъров91"/>
Дебатите са открити от председателя на ВМОК [[Стоян Михайловски]], писател с консервативни убеждения, който под впечатление от обиколката си из страната, говори за надигащия се в революционното движение като язва и проказа анархизъм.<ref>Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91 - 92.</ref> След това от трибуната цончевистът [[Христо Саракинов]] обвинява бившия си другар Сарафов в злоупотреба със 100 000 лева организационни пари.<ref name="Елдъров92">Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 92.</ref>
На 2 август Сарафов и другарите му са оправдани поради липса на доказателства. Посрещнати от няколкохилядно множество те са отнесени на ръце направо в „Славянска беседа“. На заседанието на конгреса са допуснати само Сарафов и [[Владислав Ковачев]], които са поканени от Някшев за разяснения като бивш председател и секретар на ВМОК. На обвиненията в злоупотреби те отговарят с обвинения в царедворство. Част от делегатите, огорчени от скандала, напускат заседанието.<ref name="Елдъров92"/>
Конгресът преизбира Михайловски за председател на ВМОК, за подпредседател е избран генерал Цончев, който на практика поема ръководството на МОО, секретар e капитан [[Иван Стойчев]], касиер [[Георги Белев (революционер)|Георги Белев]], съветници - членове подполковник [[Стефан Николов (полковник)|Стефан Николов]] и поручик [[Антон Бузуков]].<ref name="ht"/><ref name="Елдъров92"/>
Ред 34:
{{Конгреси на МОО}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Върховен македоно-одрински комитет]]
| |||