Джото: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 7:
| характеристика = италиански художник и архитект
| картинка = Uffizi_Giotto.jpg
| описание =
| роден-място = [[Веспиняно]], близо до [[Флоренция]], [[Италия]]
| починал-място = [[Флоренция]], [[Италия]]
Ред 23:
| избран =
| награди =
| общомедия =
}}
| брак =
| деца =
}}
'''Джото ди Бондоне''' ({{lang-it|Giotto di Bondone}}), по-известен само като '''Джото''', е [[Италия|италиански]] [[художник]] и [[архитект]], работил в епохата преди [[Ренесанс]]а.
Ред 40:
 
== Изкуство ==
[[ImageФайл:Giotto - Legend of St Francis - -12- - Ecstasy of St Francis.jpg|мини|ляво|175п|''Екстазът на [[Франциск от Асизи|свети Франциск]]'', Асизи]]
[[Файл:Giotto - Scrovegni - -31- - Kiss of Judas.jpg|thumbмини|300 px|„Целувката на Юда“. Падуа, Капела дела Арена, южна стена]]
За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител [[Чимабуе]], голяма роля изиграва и [[Пиетро Кавалини]]. Повлияват му и идеите на св. [[Франциск Асизки]] за връщането към раннохристиянския идеал.
 
=== Капела дел Арена. Падуа ===
Сред най-известните творби на Джото са [[Стенопис|стенописитестенопис]]ите в капелата (параклис) на семейство Скровени в [[Падуа]], посветени на епизоди от живота на [[Дева Мария]] и [[Исус Христос]].
 
Пространствената перспектива е подобна с перспективата на [[Фрески|фрескитефрески]]те от горната църква „[[Свети Франциск (Асизи)|Свети Франсиск]]“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 години. Джото е считан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса – [[Ферара|ферарският]] хронист Рикобалдо през 1312 – 1313 години ги назовава „''творение Джото''“, наред със стенописите на францисканските църкви в [[Асизи]], [[Римини]] и Падуа. Под негово ръководство е изписан централния [[неф]]; фреските на стените на [[апсида]]та се отнасят към школата на Джото. Счита се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис – появата на чувства и пространство, в което се движи човека. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и [[Страсти Христови|Страстите]]. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.
[[ImageФайл:CampanileGiotto-01.jpg|мини|Кампанилата на Джото, <br> църква [[Санта Мария дел Фиоре]], [[Флоренция]]]]
 
=== Фрески в капелите на Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче ===
Ред 59:
 
=== Архитект ===
Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала [[Санта Мария дел Фиоре]] след [[Арнолфо Камбио]]. Негов е проектът за [[Камбанария|камбанариятакамбанария]]та и&#768;ѝ.
 
Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.
 
== Кавалетни произведения ==
[[Файл:Giotto. the-crucifix-1290-1300 Florence, Santa Maria Novella.jpg|thumbмини|leftляво|Разпятие-кръст. Около 1290 – 1300. Църква Санта Мария Новела, Флоренция.]]
[[Файл:Giotto. Madonna and Child. 180x90cm. 1295-1300. San Giorgio alla Costa, Florence.jpg|thumbмини|150px|Мадона с младенеца и два ангела. 1295 – 1300 г. ц. „Сан Джорджо алла Коста“, Флоренция]]
Наред с фресковите цикли, Джото създава цял ред [[кавалетна живопис|кавалетни]] произведения. Това са кръстове-разпятия, отделни олтарни картини и полиптихи. Някои от тези произведения носят подписа на Джото, авторството на други е установено благодарение на съхранили се исторически свидетелства и стилистически анализ. Датировката на голяма част от тях е приблизителна, в някои случаи има широк диапазон (например, седем неголеми сцени от живота на Христа, принадлежащи на един олтар, пазещи се в няколко музея, различни експерти датират от 1306 – 1312 години до 1320 – 1325 години).