Паметник на Съветската армия в София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Fixed typo
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 49:
През същата година скулпторът [[Любомир Далчев]], участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.<ref>Боряна Димитрова, [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240599 Далчев „пренарежда“ Братската могила в Пловдив], в. „Труд“, 30.09.2009.</ref>
 
През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.<ref>[http://www.facebook.com/group.php?gid=158334567525315 Facebook група за „Демонтиране на паметника на Съветската армия в София“]</ref> Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която без да има сериозен повод навлиза на българска територия, вследствие на обявена едностранно война срещу България. ТакаотТака от международноправна гледна точка съветската армия е агресор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над [[Горянско движение|Горянското движение]].
 
Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 – събитие под надслов ''„Берлинската стена падна, окупаторският паметник стои!“''; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под надслов ''„Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“''; 9 ноември 2012 ''„Стената падна, паметникът си стои“'' <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/09/1943980_grajdani_otnovo_poiskaha_subarianeto_na_pametnika_na/ „Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия“], в. „Дневник“, 9 ноември 2012</ref>.