Дико Джелебов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 3:
| портрет = Diko Dzhelebov.JPG
| описание = български революционер
| роден-място = [[Малко Търново]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Ятрос]], [[Османска империя]]
}}
'''Дико Георгиев Джелебов''' е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
[[Файл:Diko Dzhelebov2.JPG|ляво|мини|250п|Джелебов в четническа униформа]]
Роден е в [[Малко Търново]]. Баща му е куриер на революционната организация, брат му [[Тодор Джелебов]] е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на [[Жеко Джелебов]]. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] в [[Бургас]].
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при [[Георги Кондолов]]. На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Джелебов е определен за войвода на [[Стоилово|Стоиловски]] революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]]. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село [[Сазара]].
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref>
Ред 18:
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
== Бележки ==
<references/>
| |||