Димитър Ляпов: Разлика между версии

| портрет-описание = като ученик в Солун

| описание = български революционер и публицист

| починал-място = [[София]], [[България]]

}}

'''Димитър Николов Ляпов – Гурин''', с псевдоним '''Васил Василев'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21, 30</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]] и [[публицист]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].

 

Димитър Николов Ляпов е роден през 1870 година в [[костурско]]то село [[Бобища]], понастоящем в Гърция. Псевдонимът ''Гурин'' произхожда от дървесния вид [[горун]], вид дъб. Фамилното име ''Ляпов'' произлиза от думата ''леп'' - ''хубав''. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с петия випуск в учебната 1889 - 1890 година.<ref name="Кандиларовъ 90">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=90 |url= |accessdate=}}</ref> В 1891 - 1892 година е учител в [[Цариградска българска духовна семинария|Българското духовно училище]] в [[Цариград]], като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във [[Фенер (квартал)|Фенер]].<ref>Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.</ref> Също така Ляпов става секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в града и в 1894 година основава [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]], чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]“. На [[Трети македонски конгрес|Третия македонски конгрес]] през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 95.</ref> Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи [[Васил Радославов]]. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.

 

[[Файл:Dimo Yankov Tane Nikolov Dimitar Lyapov.JPG|дясно|мини|250п|[[Димо Янков]], [[Тане Николов]], Димитър Ляпов]]

В 1905 година Ляпов заедно с [[Борис Сарафов]] участва в заговора за убийството на султан [[Абдул Хамид II]], организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с [[Кристофор Микаелян]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/29.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 359.]</ref> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|БНМОРО]].

В 1912 година при избухването на [[Балканска война|Балканската война]] Ляпов е в четата на [[Георги Занков]] на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], действаща в [[Разлог (област)|Разлога]] и спомогнала за освобождението на градовете [[Разлог|Мехомия]] и [[Сяр]], а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 190.</ref>