Уикипедия

Димитър Чуповски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към години
м интервал; козметични промени
Ред 5:
| портрет-описание = в студентска униформа, 9 март 1904
| описание = ранен македонист
| роден-място = [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Ленинград]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
}}
'''Димитър Чуповски''' ({{lang-mk|Димитрија Чуповски}}, познат и като ''Димитрија Димов Чуповски'' и ''Димитрија Павле Чуповски'') е публицист от [[Македония (област)|Македония]] и ранен [[македонизъм|македонист]].
 
== Биография ==
Димитър Димов Чупаров е роден на 8 ноември 1878 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Попрадище]], тогава в Османската империя. Той е от рода на [[Чупарови]], от който произлизат още революционерите [[Ангелко Чупаров]] и [[Петър Чупаров]] и църковният деец [[Иван Чупаров]]. Брат му [[Павел Чупаров]] е революционер от ВМОРО. Преди Чуповски да се роди баща му е убит от албански наемници. На 10 годишна възраст Димитър Чуповски, заедно със семейството си, се премества в родното на майка му [[Крушево (град)|Крушево]], след като Папрадище е опожарено от албански разбойници.
 
През 1892 г. Димитър Чуповски се премества с братята си в [[София]], където денем работи, а вечер посещава кръжоците на [[Млада македонска книжовна дружина|лозарите]] организирани от [[Даме Груев]], [[Петър Попарсов]] и други македонски студенти. Своето образование той продължава в [[Белград]] в учителска школа на дружество [[Свети Сава (дружество)|Свети Сава]] през периода от 1893 до 1894 година. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на сърбо-македонистичното учение на [[Стоян Новакович]] [[Ученическо дружество Вардар|ученическо дружество "Вардар"]] с цел поддържане на македонистки дух сред приетите в Сърбия ученици от Македония.
 
[[Файл:Makedonski Glas.jpg|ляво|мини|Заглавната страница на първи брой на „Македонскій Голосъ“]]
След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895-1896 година. По това време той закратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895-1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в [[Велики Новгород|Новгород]], а после се мести в [[Симферопол]], където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в [[Санктпетербургски университет|Санктпетербургския университет]], но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 - 1905 г. [[Стоян Новакович]] е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на [[Славяно-македонско научно и литературно дружество]], сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните [[Кръсте Мисирков]], [[Стефан Дедов]] и [[Диаманди Мишайков]], с които Чуповски се познава от ученическия клуб „Вардар“ и фондацията „[[Свети Сава (дружество)|Свети Сава]]“ в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония.<ref>[http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година]</ref> Брат му [[Наце Димов|Атанас Чуповски]] също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.<ref>{{МКЕ|469-470}}</ref> През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на [[Македонизъм|македонистката идея]]. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония. През 1905 година Чуповски се връща в Македония, като прави опит за разпространява македонистките идеи там, но е прогонен от активиста на ВМОРО [[Иван Наумов Алябака]], като според други източници това е извършено от войводата [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]].
 
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция, но без особен успех. На 4 декември пристига в [[Скопие]], където отсяда в дома на чичо си Вельо Марковски и също се среща с местни представители, но опитът му да ги убеди да възприемат идеите му се проваля. След това той заминава за [[Велес]], където в дома на Ангел Коробар [[Македонска конференция (1912)‎|организира среща]] на която присъстват и [[Петър Попарсов]], [[Александър Мартулков]], [[Ризо Ризов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Чуповски ги убеждава да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75-76.</ref> След провала на тази идея Чуповски напуска Македония и се връща в Петербург, където инициира изпращането на [[Меморандум за независимостта на Македония (1913)|меморандум за независимостта на Македония]] до Великите сили.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.</ref>
 
В периода 1913-1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „[[Македонский голос|Македонскій Голосъ]]“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.<ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=23&stat=228 Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г. ]</ref> В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] като борци за независима [[Македония (област)|Македония]], а [[Яне Сандански]] за български агент и престъпник.<ref>в.„Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.</ref> След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.
Ред 24:
Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в [[Ленинград]]. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в [[Скопие]] в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.
 
== Оценка за дейността на Димитър Чуповски ==
[[FileФайл:Cupovski, Dimov i Konstantinovic.jpg|мини|250п|Димитър Чуповски, [[Наце Димов]] и [[Гаврил Константинович]], 21 март 1913]]
[[FileФайл:Čupovski na ploštad.JPG|мини|250п|Паметник в Скопие]]
В [[Република Македония]] Димитър Чуповски е определян като един от най-видните македонци в историята и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.
 
В България дейността му се отчита като [[Сърбомани|просръбска]] и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин, с дейност изразяваща се в подкрепа на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] до 1918 година, когато Македония е поделена основно между [[Кралство Югославия]] и [[Гърция]]. Като основен довод за тази оценка се изтъква, че след това той изцяло преустановява дейността си. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] [[Фирмилиан Скопски]], който със сръбска и руска дипломатическа помощ измества българския Скопски митрополит. Довод за такава оценка е и прогонването му от Македония през 1905 година от четата на [[Иван Наумов|Иван Наумов - Алябака]] заради пропагандирания от него македонизъм.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref> В спомените си [[Христо Шалдев]], който се запознава с Чуповски в Петербург, се изразява крайно отрицателно за него и неговите приближени. Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са [[Стоян Новакович]], който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург, а също професорите [[Йован Цвиич]] и [[Александър Белич]].<ref>[http://promacedonia.org/en/gphillip/hs/hs_2.html Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876-1962), Macedonian Patriotic Organization "TA" (Adelaide, Australia, 1993)]</ref> Твърди се, че дори собственият му чичо го изгонил през 1912 г. с обиди от дома си, заради проповядваните от него идеи.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_13.html Из историята на Македонизма. Една случка от живота на Димитрия Чуповски]</ref> Социалистът [[Алексо Мартулков]] пише в спомените си, че Димитър Чупаров не е „чужд на Азиатския департамент“ на руското външно министерство, който отговаря за политиката към Османската империя.<ref>Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 265.</ref>
Ред 34:
* [http://macedonian.atspace.com/knigi/mak_golos.htm МАКЕДОНСКІЙ ГОЛОСЪ - Број 1 (9 Јуни 1913 година).]
 
== Бележки ==
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Чуповски“.