Директория: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Ред 1:
'''Директорията''' ({{lang-fr|Directoire exécutif}}) е комитет, натоварен с [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] във [[Франция]] в периода между [[2 ноември]] [[1795]] и [[10 ноември]] [[1799]] в хода на [[Френска революция|Френската революция]]. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝѝ нейни членове са общо 13 души.
 
Тя идва на мястото на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и дава името на последните четири години от Френската революция.
Ред 22:
 
== Вътрешна политика ==
Във вътрешната си политика Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борба ту с роялистите, ту с бившите [[якобинци]]. Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори – [[Пол Барас]] – нарича „политика на люлката“ заради непрекъснатите ѝѝ колебания. И ако Директорията успява да се справи с [[Вандейско въстание|въстанието във Вандея]], водено от роялисти и продължило няколко години, и с бунтовете на гладните парижани, финансовата криза я изправя пред стопанска катастрофа, заплашваща стабилността на установения режим{{hrf|Пантев|2010|334}}.
 
Хиляди французи са принудени да продават имущество, за да си купят храна и топливо. В работническите квартали на Париж се настаняват гладът и мизерията. Армията изпитва трудности със снабдяването с продоволствие и изплащането на войнишките заплати е нередовно. Започват отново да се издигат искания за установяване на максимум на цените и за борба със спекулата.
 
Ред 34:
 
== Външна политика ==
Във външната си политика Директорите проявяват интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. Те се надяват да установят мир в рамките на т.нар. „естествени граници“ – Рейн, Алпите, Пиренеите. В същото време според тях Франция има право на компенсация заради териториалните придобивки на Прусия и Австрия след [[Подялби на Полша|третата подялба на Полша]] (1795). По идея на един от директорите – [[Лазар Карно]], през пролетта на 1796 г. френски войски, командвани от [[Наполеон Бонапарт|генерал Бонапарт]], започват военни действия срещу австрийците и Сардиния в Северна Италия.
 
Директорията се намира в постоянно състояние на война с коалиции от чужди държави, които по различно време включват [[Великобритания]], [[Австрия]], [[Прусия]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Руска империя|Руската]] и [[Османска империя|Османската]] империи. Франция анексира [[Белгия]] и левия бряг на [[Рейн]], а голяма част от [[Италия]] е покорена от Бонапарт. Директорията създава шест [[Дъщерна република|дъщерни републики]] в Италия, Швейцария и Нидерландия по подобие на [[Първа френска република|френската]] с кратко съществуване. Директорията не успява обаче да подкрепи избухналото през 1798 г. въстание в [[Ирландия]] и да създаде Ирландска република.