Дифракция на светлината: Разлика между версии

[[FileФайл:Siatka dyfrakcyjna wsb.svg|мини|Дифракционна решетка]]

'''Дифракция на светлината''' е [[оптика|оптично]] явление, наблюдавано при разпространението на [[светлина]] в среда с резки нехомогенности. Светлината се отклонява от праволинейното разпространение при преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1—1 мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват не само по права линия, но и встрани, поради което около светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен ръб - дифракционни пръстени или ивици. Първите могат лесно да се наблюдават, ако през малък отвор се наблюдава разположен недалеч светлинен източник. Колкото по-малък е отворът, толкова по-голям е диаметърът на първия дифракционен пръстен. С увеличение на размера на отвора този диаметър намалява. Дифракцията влошава [[дълбочина на рязкост|рязкостта]] на образа при много големи диафрагми на [[обектив]]ите. Тя започва да оказва влияние при [[относителна апертура|числена апертура]] 1:8—1:11.

Дифракционните явления били добре известни още по времето на [[Франческо Грималди]] през [[1665]] година. [[Исак Нютон]] също изследвал това явление, но било невъзможно то да бъде обяснено въз основа на утвърдената тогава корпускулярна теория на светлината.

== Наблюдаване на дифракция ==

Дифракцията на светлината на практика е преодоляването на препятствие от страна на светлината, като в краищата на препятствието възниква интерференция на вторични вълни. Например, поради дифракцията на светлината при осветяване на непрозрачен екран на границата със сянката, където съгласно законите на [[геометрична оптика|геометричната оптика]], би трябвало да има скокообразен преход от сянка към светлина се наблюдава редица от светли и тъмни дифракционни ивици.