Дифракция на светлината: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[FileФайл:Siatka dyfrakcyjna wsb.svg|мини|Дифракционна решетка]]
'''Дифракция на светлината''' е [[оптика|оптично]] явление, наблюдавано при разпространението на [[светлина]] в среда с резки нехомогенности. Светлината се отклонява от праволинейното разпространение при преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1—1 мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват не само по права линия, но и встрани, поради което около светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен ръб - дифракционни пръстени или ивици. Първите могат лесно да се наблюдават, ако през малък отвор се наблюдава разположен недалеч светлинен източник. Колкото по-малък е отворът, толкова по-голям е диаметърът на първия дифракционен пръстен. С увеличение на размера на отвора този диаметър намалява. Дифракцията влошава [[дълбочина на рязкост|рязкостта]] на образа при много големи диафрагми на [[обектив]]ите. Тя започва да оказва влияние при [[относителна апертура|числена апертура]] 1:8—1:11.
 
== История на изучаване ==
Дифракционните явления били добре известни още по времето на [[Франческо Грималди]] през [[1665]] година. [[Исак Нютон]] също изследвал това явление, но било невъзможно то да бъде обяснено въз основа на утвърдената тогава корпускулярна теория на светлината.
 
През [[1803]] [[Томас Йънг]] поставя известния си опит на интерференция на светлина от два близко разположени процепа. Независимо от него Огюстин-Жан Френел публикува през [[1815]] и [[1818]] година подробни изследвания и количествени пресмятания, като по този начин подкрепя теорията за [[вълна|вълновата]] природа на светлината. В основата на своята теория Френел полага теорията за светлината, разработена от [[Кристиан Хюйгенс]], като я допълва с идеята за [[интерференция]] на вторичните вълни. Експерименталното потвърждение на теорията на Френел се превръща в едно от основните доказателства за вълновата природа на светлината. В днешно време тази теория е известна като [[принцип на Хюйгенс–Френел]] и решаването на дифракционни задачи въз основа на този принцип дава достатъчно добри резултати в ред практически важни случаи.
 
== Наблюдаване на дифракция ==
Дифракцията на светлината на практика е преодоляването на препятствие от страна на светлината, като в краищата на препятствието възниква интерференция на вторични вълни. Например, поради дифракцията на светлината при осветяване на непрозрачен екран на границата със сянката, където съгласно законите на [[геометрична оптика|геометричната оптика]], би трябвало да има скокообразен преход от сянка към светлина се наблюдава редица от светли и тъмни дифракционни ивици.
 
== Вижте също ==