Дичо Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 5:
| портрет = Dimitar Krastev Manual Family Tree.jpg
| портрет-описание = Лист от [[ерминия]]та на Дичо Зограф с родословни бележки
| описание = български иконописец
| роден-място = [[Тресонче]], [[Османска империя]]
| починал-място =
}}
'''Димитър (Дичо) Кръстев (Кръстевич) Дичов''', известен най-често като '''Дичо Зограф''', е [[българи|български]] [[иконопис]]ец, виден представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | фамилно_име = Коцевски | първо_име = Викторија Грозданова | издател = [[Премин]] Портал }}</ref><ref name="Василиев 179">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 179 }}</ref><ref name="Премин Портал">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2790-dicho-zograf-eden-od-najistaknatite-makedonski-zografi | заглавие = Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи | достъп_дата = 2015-04-09 | фамилно_име = Алексиев | първо_име = Емил | издател = Премин Портал }}</ref> Дичо Зограф предпочита кавалетната живопис<ref name="Василиев 182">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 182 }}</ref> и е един от най-плодотворните зографи на Българското възраждане - огромно количество красиви икони и фрески са разпръснати из Драмско, Охридско,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.scribd.com/doc/241888918/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B4-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D0%97%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84#scribd | заглавие = Милчо Георгиевски — Икони од Охридскиот опус на Дичо Зограф | достъп_дата = 2015-04-13 | фамилно_име = Георгиевски | първо_име = Милчо }}</ref> Серско, Кумановско, Воденско, Видинско, Кулско, Ломско, Скопско и Албания.
== Биография ==
[[Файл:Mother of God Pantonhara - Joy to All - Dich Zograf 1844 Jovan Kaneo Church Ohrid 2.jpg|ляво|мини|250п|Първото дело на Дичо Зограф - „Света Богородица Пантонхара“, 1844, от „[[Свети Йоан Богослов Канео]]“, днес в [[Охридска галерия за икони|Охридската галерия за икони]],
Роден е в голямото [[мияци|мияшко]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, през март 1819 година според собствените му бележки. Жени се на 1 юли 1839 година.<ref name="Премин Портал"/> Честите подписи на Дичо позволяват добре да се проследи творческият му път.<ref name="Премин Портал"/> Предполага се, че учи [[дърворезба]] при баща си, зографа [[Кръсте Дичов|Кръсте Дичов Перков]],<ref name="Василиев 182"/> а после при зографите [[Михаил Анагност]] от [[Самарина]] и сина му [[Димитър Михайлов (зограф)|Димитър]] - монах Данаил в [[Драмско]].
Ред 23:
=== В Скопско ===
[[Файл:Ерминия на Дичо Зограф от Центъра за славяно-византийски проучвания - Лист 176а.jpg|дясно|мини|250п|Ерминия на Дичо Зограф от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. Лист 176а с описание на сцената „Слизане в Ада“, 1844 г.<ref name="Гергова 210">{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 210 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref>]]
Осемнадесет години Дичо работи в [[Скопие|Скопско]],<ref name="Василиев 182"/> като работата му започва непосредствено след края на кървавото [[Албанско въстание (1843 – 1844)|Албанско въстание на Дервиш Цара]].<ref name="Премин Портал"/> Първото известно дело на Дичо в Скопско е обновяването на иконостаса на църквата „[[Свети Спас (Кучевище)|Свети Спас]]“ в [[Кучевища]] – важен духовен център на региона. При пожар от 1983 година по-голямата част от иконите му изгарят, като е запазена олтарната врата на протезиса, на която е нарисуван Архангел Михаил, който отнема душата на богатия, подписана и датирана 30 ноември 1845 г.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Изображението се отличава с изискан рисунък и сложна композиция.<ref name="Премин Портал"/> Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса на храма.<ref name="Иконописното творештво"/>
<gallery class="center" caption="Икони от „[[Свети Спас (Кучевище)|Свети Спас]]“ в Кучевище, 1845 г.">
Image:Church of the Presentation of Virgin Mary Kučevište Dicho Zograf Archangel Michael.jpg | „Архангел Михаил“
Image:Church of the Presentation of Virgin Mary Kučevište Dicho Zograf Nativity.jpg | „Рождество“
Image:Church of the Presentation of Virgin Mary Kučevište Dicho Zograf Baptism.jpg | „Кръщене Христово“
Ред 36:
<gallery class="center" caption="Икони от „[[Свети Георги (Баняне)|Свети Георги]]“ в Баняне, 1845-1846 г.">
Image:St. George's Church Banjani Dicho Zograf John.jpg | „Йоан Кръстител“
Image:St. George's Church Banjani Dicho Zograf Mary with Christ.jpg | „Богородица с Христос“
Image:St. George's Church Banjani Dicho Zograf Pantokrator.jpg | „Христос Вседържител“
Ред 42:
В 1846 година след „Свети Георги“ Дичо продължава работа в манастирската църква „[[Свети Илия (Баняне)|Свети Илия Горни]]“, над селото Баняне. На парапетната плоча на иконостаса под престолната икона на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1846, има надпис, който осведомява за обновяването на иконостаса от страна на Дичо Зограф. Негови са и осемте апостолски икони.<ref name="Иконописното творештво"/>
[[
В края на 1846 г. и началото на 1847 г. Дичо Зограф работи иконите за целия иконостас и стенописите в купола и наоса на манастирската църква „[[Свети Никита (Баняне)|Свети Никита]]“ край село Горняне. За иконостаса прави престолните икони „Исус Христос Вседържител“, „Богородица с Христос“ и двете подписани и датирани 20 декември 1846 г.; „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 г.; „Архангел Михаил“, неподписана, но с имената на ктиторите и датирана 1847; „Коронясване на Богородица“, също недописана, но очевидно Дичово дело. Иконата на Свети Георги и Свети Димитър, подписана от Дичо и датирана 13 април 1856 година, подпряна на долната част на иконостаса, вероятно е от иконостаса от църквата „[[Света Троица (Чучер)|Света Троица]]“ в село Чучер.<ref name="Иконописното творештво"/>
Ред 52:
Image: Ikona od crkvata Sveti Nikita, selo Banjani, skopsko (4).jpg| „Коронясване на Богородица“ недописана
Image: Ikona od crkvata Sveti Nikita, selo Banjani, skopsko (3).jpg| „Свети Георги и Свети Димитър“, подписана и датирана 13 април 1856 г.
Image:St. Nikita Church Banjani Dich Zograf Jacob.jpg | „Свети Яков“
Image:St. Nikita Church Banjani Dich Zograf John the Baptist.jpg | „Отсичане на главата на Йоан Кръстител“
Image:St. Nikita Church Banjani Dich Zograf Mary with Jesus and Saints.jpg | „Богородица с Христос и светци“
Ред 58:
=== В Западна Македония ===
[[
[[Файл:Čumata Sts. Petar i Pavle Tresonče.jpg|ляво|мини|250п|Фреска на Чумата, вързана от Свети Харалампий от „[[Св. св. Петър и Павел (Тресонче)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Тресонче]]
След Скопско в 1848 година Дичо Зограф се прехвърля да работи в църквите в Реканския и Гостиварския край. За манастирската църква в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] изписва кивота за мощи<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> според кивота за мощи на Михаил Анагност и Димитър, изписан за същата църква в 1833 година.<ref name="Премин Портал"/> В църквата „[[Свети Архангел Михаил (Битуше)|Свети Архангел Михаил]]“ в село Битуше изписва престолните икони за иконостаса и няколко медальона със светци на долния дял от свода на наоса.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> Подписва се на престолните икони на Свети Никола, Свети Илия, Свети Георги, Св. св. Модест и Спиридон и Свети Димитър.<ref name="Премин Портал"/> В църквата „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“ в село Райчица работи дълго време върху стенописите. В 1848 година работи в централния дял от наоса, а в пространството на вътрешния травей със сляпа калота – в 1849 година. Според запазения надпис от външната страна над входа, работата е завършена в 1852 година.<ref name="Премин Портал"/>
В църквата „Света Богородица“ в село Вапа в 1848 – 1849 година изписва престолните иконите за иконостаса.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Празничните икони от този иконостас са работени в периода от 1851 до 1853 година.<ref name="Премин Портал"/>
Повторно в храма „Свети апостоли Петър и Павел“ изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна – от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.<ref name="Премин Портал"/>
Ред 83:
В 1854 година рисува иконите на църквата „[[Свети Спас (Црешево)|Свети Спас]]“ в Црешево.<ref name="Василиев 183"/> Иконописният ансамбъл на този храм, заедно с този в „[[Свети Никола (Глуво)|Свети Никола]]“ в Глуво и „[[Свети Георги (Баняне)|Свети Георги]]“ в Баняне, е един от най-хубавите и най-богатите от Дичовото творчество в Скопско. Негови са петте престолни икони: на Исус Христос Вседържител, подписана и датирана 1854, на Богородица с Христос, подписана и даттирана 6 ноември 1854 г., на Свети Йоан Предтеча, неподписана, на Свети Димитър, датирана 1854 и на Света Петка, подписана и датирана 1854 г. Изписна и царските двери и олтарната врата от протезиса със сцената „Архангел Михаил взема душата на богатия“. На върха вратата на отворен свитък е изписан тропар и има подпис и дата 1854, в долния дял на вратата също има Дичовите инициали, годината и имената на дарителите. Негови дела се и 15-те икони с апостолите и Дейсиса, 10-те празнични икони и кръстът над иконостаса с Христовото Разпятие, Богородица и Йоан Кръстител.<ref name="Иконописното творештво"/> Макар и неподписани съдейки по стила и типа светци, Дичо изписва и малките целувателни икони от иконостаса.<ref name="Премин Портал"/>
Дичо е автор на много икони от скопската църква „[[Свети Спас (Скопие)|Свети Спас]]“ - Архангелски събор, Свети Филип, Света Параскева и Свети Арсений, датирани 1854 година, както и светците Симеон Стълпник, Арсений Велики, Авксентий, Орест, Евстатий, Евгений и Мардарий, Кирил и Методий, Владимир и Юлита, Прокопий, Меркурий и Екатерина, пророк Данаил, Трифон и архиерей Стефан, Йоан Лествичник и апостол Варнава, Възнесение Христово, Слизане на Христос в ада.<ref name="Василиев 183"/><ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> От същата година е и портрета на йеромонах Самуил от манастира [[Трескавец]].<ref name="Василиев 187"/><ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/>
В 1855 година работи в църквата „[[Свети Никола (Глуво)|Свети Никола]]“ в Глуво.<ref name="Василиев 183"/> Изписва иконите от иконостаса и полуцилиндричния свод в притвора. Дичо се подписва накрая на ктиторския надпис и оставя дата 1855 г. Десетте престолни икони са Исус Христос Вседържител, подписана, Богородица с Христос, подписана, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, подписана и датирана и неподписаните Свети Архангел Михаил, Свети Атанасий Александриски, Свети Георги и Свети Димитър, Коронясване на Богородица, Свети Харалампий и Света Петка. Негови са и царските двери, 12-те апостолски и 12-те празнични икони, между които е и иконата на Христовото Възкресение и кръстът над иконостаса с Разпятието Христово. Малките целувателни икони на иконостасот вероятно са дело на сътрудниците му. Стенописите са силно повредени, тъй като са с лоша подложка. Запазена е сцената на Исус Христос Вседържител на тавана, а от лявата и дясната му страна има фронтални изображения на по четири пророци. Над главата на Исус е композицията Възкресение Христово. Под фигурите на пророците е изписана молитва и на края годината 1855.<ref name="Иконописното творештво"/>
Ред 90:
На следната 1856 г. работи в храма „[[Света Троица (Чучер)|Света Троица]]“ в село Чучер. Дичо е автор на всички престолни икони и на кръста над иконостаса със Света Богородица, Разпънатия Христос в средата и Йоан Кръстител, а според надпис, стоял до входната врата на старата църква завършва и живописта на 29 октомври 1856 година.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> След разрушаването на храма е запазен кръстът на иконостаса и престолните икони на Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, Свети Атанасий Александрийски, Коронясване на Света Богородица, Свети Архангел Михаил, Свети Харалампий и Света Петка. На първите шест икони има зле запазени надписи с дарителите и част от Дичовия подпис, а последните три макар и неподписани без съмнение са негово дело.<ref name="Иконописното творештво"/>
[[
В 1856 година рисува големите олтарни икони за „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в Куманово - Свети Спиридон, Света Богородица, Христос, Иван Кръстител. През февруари на следната 1857 година изписва за същата църква иконите на Свети Димитър и Свети Георги.<ref name="Василиев 183"/> В същата 1857 година изработва иконостасните икони за [[Забелски манастир (Република Македония)|Забелския манастир]] край Старо Нагоричане.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/>
От същата 1856 година има негова икона на Свети Тома в Неготин, Сърбия,<ref name="Гергова 45"/> която по-късно изчезва.<ref name="Гергова 14">{{cite book |title= Дебърски майстори във Видинска епархия, том I |last=Иванка |first= Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Институт за изследване на изкуствата – БАН |location=София |isbn= 978-954-8594-66-0 |pages= 14 |url=https://www.academia.edu/34789502/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%94%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B2_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_Masters_of_the_Art_School_of_Debar_in_Bulgarias_Northwest |accessdate= |quote= }}</ref>
След Кумановско се връща в Скопско и през април 1857 година изписва иконите за вече несъществуващата църква „Свети Никола“ в [[Водно (квартал)|Долно Водно]],<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> като тези на Архангел Михаил, Свети Никола, Христос и Богородица са подписани.<ref name="Василиев 183"/> В същата 1857 година изписва и подписва осем икони за църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 183"/> За този храм работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="Иконописното творештво"/>
Отново в 1857 г. изписва две престолни икони на Света Богородица с Христос и Исус Христос Вседържител за иконостаса в църквата „[[Свети Илия (Кадино)|Свети Илия]]“ в село Кадино, подписани и датирани 20 април 1857.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/>
В края на 1857<ref name="Иконописното творештво"/> и 1858 година<ref name="Василиев 183"/> Дичо изпълнява голяма поръчка за църквата „[[Свети Спас (Драчево)|Свети Спас]]“ в Драчево. За иконостаса на този храм Дичо изписва Архангел Михаил на олтарната врата на протезиса, престолната икона с изображението на Свети Харалампий и празничната икона Възнесение Христово, подписана и датирана 26 ноември 1857 г.<ref name="Иконописното творештво"/> Останалите престолни и празнични икони и иконите с апостолите вероятно са дело на Дичовите сътрудници. В храма има около петдесет по-малки икони, изписани от Дичо Зограф,<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> ценни поради богатия си иконографски репертоар.<ref name="Премин Портал"/>
Ред 106:
=== В Охридско и Стружко ===
От 1862 година Дичо работи в Охридско няколко години. В същата година обновява иконостаса на църквата „[[Свети Никола Геракомия]]“.<ref name="Василиев 184"/><ref name="Премин Портал"/> Подписва и датира иконата на Христос Вседържител и царските двери.<ref name="Премин Портал"/> Негова е и живописта в сводовете на северния и южния кораб и трите слепи купола.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/index.php/namesnistva | заглавие = Охридско архијерејско намесништво | достъп_дата = 2015-03-24 | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>
От Дичо Зограф са и частично запазените две сценописни сцени на западната страна на наоса на църквата „[[Света Богородица Челница]]“.<ref name="Василиев 184"/><ref name="Дебарско-кичевска епархија"/><ref name="Премин Портал"/> Стенописите са с по-слаби качества от тези на Дичовите икони. От образите са запазени само Кирил и Методий, а останалите са пейзажи и други.<ref name="Василиев 184"/> Според надписа живописта е завършена на 20 ноември 1862 година.<ref name="Премин Портал"/> Същата 1862 година Дичо работи и в храма „[[Свети Архангел Михаил (Ташмарунища)|Свети Архангел Михаил]]“ в село Ташмарунища, където подписва иконите на Свети Йоан Предтеча и Архангел Михаил.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/>
Ред 123:
В 1868 година Дичо се връща в Бигорския манастир и рисува портретите на йеромонах Теодосий и игумена Йоаким на източната стена на мъжката трапезария.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В „[[Свети Георги (Белица)|Свети Георги]]“ в кичевското село Белица са последните подписани и датирани септември 1868 година икони на Дичо Зограф,<ref name="Иконописното творештво"/> смятани за едни от най-красивите му дела.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mpc.org.mk/vest.asp?id=4464 | заглавие = Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век | достъп_дата = 2015-04-19 | дата =2010-10-06 | издател = Македонска православна црква }}</ref>
Дичо Зограф подържа контакти със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]] и му изпраща различни старини. В писмо до него от 30 септември 1869 година се подписва като „Дичо живописецъ Болгаринъ“.<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“, София, 1969, Издателство на Българската академия на науките, стр. 389.</ref>
Умира през 1872 година при нещастен случай, отровен от втората си съпруга, дала му погрешка силна отрова, използвана за позлатяване на икони, вместо лекарство.<ref name="Василиев 187"/><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 210.</ref> В предаването "Премълчаната история" по програма "Христо Ботев" на БНР от 12.07.2017 г. Марияна Шабаркова, издател, пътешественик и изследовател, изказва предположение, че Дичо Зограф най-вероятно е починал вследствие на отровните изпарения при рисуване на стенописи.
Нито синът му [[Аврам Дичов (зограф)|Аврам Дичов]], учил при него, нито внукът му [[Кръстьо Аврамов]] достигат като зографи високото му майсторство.<ref name="Василиев 187"/> При Дичо Зограф учат и [[Максим Ненов]] и [[Петър Новев (зограф)|Петър Новев]].<ref name="Василиев 187"/>
Дичо Зограф е оставил и две ръкописни [[ерминия|ерминии]]. Първата (Cod. D. Slavo 412 в Центъра „Проф. Иван Дуйчев“ в София) е оригинално произведение, написано около 1835–1839 г. Тя е издадена на осъвременен [[български език|български]] и е преведена на [[немски език]]. Втората ерминия, написана около 1830-1850 година, се съхранява понастоящем в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] – [[София]] с шифър „МИС 1286“. Тя е превод от гръцки, представлява компилативно съчинение по [[Дионисий Фурноаграфиот|Дионисиевата]] ерминия и е от по-малък интерес. В началото Дичо Зограф пише:
{{цитат|Къ читателю от трудившагося преводе. Сей мой оубогой трудъ бе въ преводе съ греческаго на славенскiи iазикъ показанъй аще кому и благоразумниихъ ѝ богомудръiхъ читателей мучится чести, или преписовати молю да не оудивляется зде некоимъ просторечiемъ и на некiйхъ местахъ неправилному сочиненiю еже въсей книзе оупотребися а най паче иностранъемъ некiймъ именамъ и простъiмъ болгарскiймъ нарeчiемъ въ разглаголствiяхъ обносимимъ яже зрятся не по правилнимъ падежамъ и граматическому сочиненiемъ положена битъi...<ref>Bentchev, Ivan. Griechische und bulgarische Malerbücher. Technologie. Recklinghausen, 2004 (Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, 11), 350.</ref>}}
Ред 140:
* Емануел Мутафов, ''Поглед врз двете ерминии на Дича Зограф''. – Зборник средновековна уметност, нова серја бр. 3, Скопје, 2001, 268-279.
* [https://drive.google.com/file/d/1XqWdwOtE3PrrYrrKNNeTuikdVXkMKmTe/view Полина Цокова, Дичо Зограф. - Македонски преглед, 2005, № 3, 149-166.]
* ''Byzance encore vivante. La palette d’or de Dičo Zograf''. Chapelle de la Sorbonne, 12 décembre 2002-25 janvier 2003. Ed. Aleksandra Davidov Temerinski. Belgrade, Institut pour la protection des monuments historiques de Serbie, 2002.
* Ivan Bentchev, ''Griechische und bulgarische Malerbücher. Technologie''. Recklinghausen, 2004 (Beiträge zur Kunst des christlichen Ostens, 11), 328-354.
* Сашо Цветковски. ''Живописот на Дичо Зограф во црквата „Св. Георги", Лазарополе (прилози кон познаванье на нajраните потпишани дела)''. – Проблеми на изкуството, 2011, № 1
Ред 152:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Български иконописци]]
[[Категория:Български творци от Македония]]
| |||