Добри Ганчев: Разлика между версии

След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на [[Киевска духовна семинария|Киевската духовна семинария]] в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в [[София]], а после поема поста секретар на [[Българска екзархия|Екзархията]] в [[Цариград]]. Заедно с екзархийския наместник [[Методий Кусев]] развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]], а също така изиграва решаваща роля в откриването на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.

 

 

Умира в София на 12 април 1936 година.<ref>Ганчев, Добри. ''Спомени за княжеското време'', Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 10-15.</ref>