Донецко възвишение: Разлика между версии

| име = Донецко възвишение

Изградено е основно от дебело наслоени каменовъглени пясъчници, варовици и шисти, с които са свързани големите находища на каменни въглища. Най-висока точка е връх '''Могила Мечетная 367 m''' ({{coord|48|15|48|N|38|52|52|E}}), в централната му част, южно от град [[Петровское]], [[Луганска област]]. За релефа му са характерни съчетанията от вълнисти междуречия и дълбоко врязани (до 100 – 150 m) речни долини. На места повърхността на междуречията е усложнена от остатъчни куполи: „могили“ (Саур Могила), хълмове (Наголни кряж) и гриви. Силно са развити карстовитте форми и овражната ерозия. Освен големите находища на въглища в Донецкия кряж има находища на полиметални руди, строителни материали и химически суровини.<ref name="bse"></ref>

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от –6 &nbsp;°C до –8 &nbsp;°C, средна юлска – 21-22 &nbsp;°C. Годишна сума на валежите 400 – 550 mm. От възвишението водят началото си множество малки и къси десни притоци на река [[Северски Донец]], река Самара (ляв приток на [[Днепър]]) с левия си протк Волча и реките Калмиус, Миус и др., вливащи се директно в [[Азовско море]].<ref name="bse"></ref>

В почвената покривка преобладават излужените и оподзолените черноземни почви, на по-високите участъци – тъмносиви горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи. Обработваемите земи са заети от зърнени култури (пшеница, царевица), зеленчукови и овощни градини. На места са се съхранили малки гори от дъб, ясен и клен, а широко разпространение има степната растителност.<ref name="bse"></ref>