Уикипедия

Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+ 2 категории; ± 2 категории, ползвайки HotCat
Ред 9:
|вложки=
}}
 
'''Дончо Станчев–ЛъчезаровСтанчев''', с литературен псевдоним '''Лъчезаров''', е [[учител]], [[литератор]], читалищен деец, социалист и участник в Първата световна и Балканските войни.
 
== Биография ==
Роден е в [[Пирдоп]] през 1874 г. Учителства в балнеологичния курорт [[Вършец]], През 1900 година става съосновател на местното читалище и е избран за председател<ref name="gray2">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15255 Държавен архив – документ, Дончо Станчев – основател и първи председател на Читалището]</ref>.
Роден е в [[Пирдоп]] в 1874 г. Публикувал е книги със стихове, пиеси и публицистика.
 
В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става основател на „Читалището“ и е избран за председател.<ref name="gray2">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15255 Държавен архив – документ, Дончо Станчев – основател и първи председател на Читалището]</ref> Заедно със съпругата си – учителката Донка,<ref name="gray4">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15256 Държавен архив – документ, Донка Станчева – учителка в квартал Заножене на Вършец]</ref> чрез заем от ИпотекарнаИпотекарната банка, предприема построяването и завършва впрез 1911 г. двуетажен дом – осемстаен8-стаен семеен хотел „Вила Незабравка“,. В къдетохотела са отсядали културни дейцисъидейници и съидейницикултурни дейци: [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров]], [[Ана Маймункова]].<ref name="gray3">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15491 Държавен архив – документ, „Вила Незабравка“ – паметник на културата]</ref>.
 
От „Вила Незабравка“ започва [[Септемврийското въстание]] през 1923 г., защото в мазето на домът – дома-хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни двамата2 ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела, прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо.<ref name="gray1">Константинов, Г., Б. Константинова, „Лъчезар Станчев“, стр. 328, в Български„Български писателиписатели“, том I, изд. „ИК Зелена вълна“, София, 1996.</ref> Семейството е репресирано и интернирано. След установяване на семейството в София 1925 г. големите синове са пребити в полицията и Веселин остава инвалид, а Любен скоро умира. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.▼
Семейната литературна традиция е издигната през 1930-те години от братята писатели [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]] избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref name="gray">[http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10.]</ref> Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести, от които се разболява по време на войните.▼
 
▲Публикува книги със стихове, пиеси и публицистика. Семейната литературна традиция е издигнатапродължена през 1930-те години от братятасиновете писателиму писателите [[Емил Коралов]] (Станчев) и [[Лъчезар Станчев]], избраниприети за членове на [[Съюза на българските писатели]].<ref name="gray">[http://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6№ 6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-10.]</ref>. Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести, от които се разболява по време на войните.
▲От „Вила Незабравка“ започва [[Септемврийското въстание]] 1923 г., защото в мазето на домът – хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни двамата ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела, прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо.<ref name="gray1">Константинов, Г., Б. Константинова, „Лъчезар Станчев“, стр. 328, в Български писатели, том I, изд. „ИК Зелена вълна“, София, 1996.</ref> Семейството е репресирано и интернирано. След установяване на семейството в София 1925 г. големите синове са пребити в полицията и Веселин остава инвалид, а Любен скоро умира. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.
 
Дончо Станчев умира в 1921 г. от болести, от които се разболява по време на войните. Улицата до Читалището във [[Вършец]], носи името наму Дончо Станчев.
 
== Лично творчество съхранено в НБКМ ==
* Лъчезаров, Няколко думи за ученическите бунтове, изд. Хр. В. Сайнов – Бяла Слатина, Враца, 1896.
* Д. С. Лъчезаров (Дончо Станчев), Червена вечер №1№ 1, (Новият жител в село, пиеса в едно действие и Стихове), печатница М. Богданов, Враца, 1922.
* Д. С. Лъчезаров, Червена вечер №2№ 2, (Старият борец, пиеса в едно действие и Стихове), печатница Пършоров, Враца, 1922.
 
== Източници ==
Line 31 ⟶ 32:
 
{{СОРТКАТ:Станчев-Лъчезаров, Дончо}}
[[Категория:Български просветни дейциобщественици]]
[[Категория:Български социалистипредприемачи]]▼
[[Категория:Български социалисти]]
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:ПирдопчаниРодени в Пирдоп]]
[[Категория:Вършечани]]
▲[[Категория:Български социалисти]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дончо_Станчев-Лъчезаров“.