Дума (вестник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 11:
| Собственик =
| Собственици =
| Издател =БСП
| Редактор =
| Главен редактор = и.д. главен редактор Таня Генева
| Помощник-редактор =
| Персонал =
Ред 28:
 
== История ==
Първият брой на вестник „Дума“ излиза на [[4 април]] [[1990]], макар това да не е едно истинско начало, тъй като дефакто в. „Дума“ е продължител на вестниците „Работник“, „Социалист“, „Работнически вестник“ и „[[Работническо дело]]“ (най-масовия по време на социализма вестник). Като такъв приемник в началото „Дума“ се схваща тясно в смисъла си на партиен вестник на [[БСП]] (подобно на ролята на „Работническо дело“ спрямо [[БКП]]). Днес издателите му твърдят, че вестникът е безпартиен.
 
В-к „Дума“ преживява много перипети на безпаричие и паузи в издаването. За пръв път спира през 1998 г., когато лидер на БСП е [[Георги Първанов]]. След колапса, вестникът е поет от Димитър Иванов, бивш шеф на отдел в политическата полиция преди промените. След като и той успява да докара вестника до фалит, „Дума“ отново спира за около 3 месеца през 2001. Димитър Иванов и част от стария екип се опитват да правят нов вестник - „Република“, но начинанието им се проваля. „Дума“ е възстановен от Петър Манджуков, близък до Първанов бизнесмен-милионер. Главен редактор на вестника става Вечеслав Тунев - бивш шеф на радиото по времето на [[Жан Виденов]]. След година и половина на поста го сменя [[Евгений Станчев]], бивш главен редактор на в. „Поглед“ – издание на Съюза на българските журналисти. Станчев е главен редактор до юли 2007 г. След него за година и три месеца и.д. главен редактор е Александър Перпелиев, преди това зам. главен редактор на вестника. От началото на септември 2008 г. вестникът е поет от друга фирма, след като Манджуков се отказва от издаването му. Напуска и Перпелиев.
 
Най-силните години на издаване на вестника като тираж и популярност са веднага след [[10 ноември]] [[1989]] г. и свалянето на комунистическия режим (свалянето на [[Тодор Живков]] от власт и т.н.). Тогава Дума излиза начело като глас на новите социалисти (предишни комунисти) и се конкурира с в. „Демокрация“, партийно издание на опозицията - [[СДС]]. С течение на времето популярността на вестника намалява, заедно с утихване на политическите страсти в страната. От 2009 г. до април 2015 г. издател на вестник "Дума" е бизнесмена Николай Малинов, който е и председател на Национално движение "Русофили". Под негово ръководство тиражът на вестника се срива до под 3000 бр. дневно.
 
Вестникът има и електронно издание онлайн, заедно с форум за дискусии, и възможност за коментар под статиите.
 
== Наименование ==
Наименованието има по произход [[Ботев]]ата „Дума“<ref name="za_nas">[http://www.duma.bg/2006/1106/171106/index.html В. Дума, „За нас“]</ref> (т.е. [[Дума на българските емигранти|Вестник „Дума на българските емигранти“]]), смятана от издаващите вестника за „забравена от нашата журналистика“.В България се е издавал вестник "La Parole" на френски език-превежда се "Дума".
 
Освен това „Дума“ е кратко, ясно и съдържащо скъп за вестника символ“<ref name="za_nas"/>, както пояснява главният му редактор в началото на [[1990-те]] години [[Стефан Продев]].