Билярд: Разлика между версии

Билярдните игри произхождат от игра, подобна на [[крикет]]а, която се е играела през [[15 век]] във [[Франция]]. Тогава играта се играела на открито, върху [[трева]] и целта е била топката да бъде прекарана през малки вратички. Впоследствие играта се е преместила на закрито, върху маса. Въпреки това се смята, че вратичката, подобна на тези в крикета, е останала част от играта още известно време. През [[16 век]] се е играело върху маса, покрита със зелен плат. Масите не са разполагали със специални бордове, а е използвана обикновена преграда. Характерно за тогавашната форма на играта е, че топките не са били удряни, както в съвременните билярдни игри, а са търкаляни с помощта на дървени пръчки, наречени ''мейсиз'' (на [[английски език]] ''{{lang-en|mace''}} – жезъл„жезъл“). Думата ''билярд'' произхожда от [[френски език|френската]] дума ''billart'', която означава пръчка.

Най-голям принос за развитието на билярдните игри до съвременния им вид има [[Англия]]. След [[1800]] г. в Англия започва да се използва креда, за да увеличи триенето между щеката и топката. По това време все още не се използва изработен от [[кожа]] връх на щеката. Около 30 години по късно, започва масово да се използва кожен накрайник на щеката, който повишава прецизността и времето на контакт между щеката и топката. По-дългия контакт между щеката и топката означава повече контрол върху топката, което е и основното качество, което разграничава по-добрите играчи от по-слабите. Относително по същото време играта започва да се практикува и в [[Америка]]. След появата на върха на щеката и кредата в Англия масово започва да се използва странично въртене на топката (side spin). От там тази техника на игра е пренесена и в Америка, поради което в наши дни страничното въртене в САЩ се нарича ''английски'' (English).

През [[19 век]] основната билярдна игра, която е позната на хората е [[Английски билярд|Английският билярд]]. Играта се играе с върху голяма маса с правоъгълна форма три топки и шест джоба. При масите за английски билярд за пръв път се определят стандартни размери на билярдната маса. Преди това масите са били със случайни размери и характеристики. Постепенно всички маси за Английски билярд стават с дължина 9- – 10 фута, а понякога дори по-големи и отношение между двете страни 1:2.

Задната част на щеката е с по-голямо сечение и е предназначена за хващане от ръката на играча. Предната част на щеката е със значително по-малко сечение и завършва с връх, който обикновено е с дължина 10- – 15 [[милиметър|мм]]. Отпред тапата на щеката е грапава, за да може по нея да полепва креда и в резултат – ударите по топката-бияч да бъдат качествени, вследствие на по-дългия период на триене между тапата и топката-бияч. Така става възможно на топката-бияч да бъде придадена необходимата скорост и въртене.

''Осма топка'' е един от най-разпространените видове билярдна игра с джобове. В [[САЩ]] тя най-често се играе на маси с дължина 7 фута, наричани още на английски ''bar tables''. В началото на играта петнадесетте топки (без топката бияч) се подреждат във формата на [[триъгълник]]. Играта е наречена Осма топка, тъй като в крайна сметка победителя се определя от правилното вкарване на топка номер 8 (черната топка). Билярдните маси, предназначени за игра на Осма топка, са стандартни маси с дължина от 6 до 9 фута, с 6 джоба по тях.

Във [[Великобритания]] това е най-разпространената билярдна форма на състезателно ниво. Снукърът е разпространен и в редица други страни. Характерно за играта на снукър е, че вместо играчите да се опитват да вкарат определена топка по определен начин, както е в игри като Осмаосма топка и Деветадевета топка, в снукъра двамата играчи трупат точки. Точките се определят от топките, които са вкарани от играча и от тяхната стойност (1 за червена, 2 за жълта и т.н.). В крайна сметка за победител се счита играчът, който успее да събере повече точки. В играта на снукър максималният брой точки, който може да бъде събран с една визита на играч на масата е 147 (155 при наличие на фрий-бол).

''Страничното„Страничното въртене''въртене“ (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''side spin''}}, а по-често просто ''side'') е завъртане на бялата топка наляво или надясно. Това се прави като контактът на щеката с топката бияч се измества вляво или вдясно от средата на топката. По принцип страничното въртене се използва за да се промени [[ъгъл]]а на отразяване на топката бияч, след като се удари в борда на масата. Понякога страничното въртене се комбинира с предно или обратно въртене на бялата, за да се постигне отклоняване на топката бияч от нормалната и [[траектория]] след контакт с друга топка на масата.

''Продължаването''„Продължаването“ на бялата топка, по често наричано ''предно„предно въртене''въртене“ или колие„колие“ (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''top spin''}} или просто ''top'') е завъртане на бялата, при което топката бияч започва да се върти по-бързо напред, от колкото при нормалното и движение. Продължаването на топката бияч се постига като мястото на контакт на щеката с бялата топка се измества в горната част на топката бияч. Ако бялата топка е продължена и удари централно някоя топка мишена на масата, топката бияч ще продължи да се движи и да следва ударената от нея топка и след контакта между двете топки.

''Изтеглянето''„Изтеглянето“ (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''draw''}}) или ''обратното„обратното въртене''въртене“ (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''back spin''}}) е завъртане на топката бияч обратно на посоката на движение. Това се постига като точката на удара между бялата топка и щеката на играча се премества в долната част на топката. Ако бялата топка е изтеглена и се удари централно в друга топка на масата, топката бияч вместо да спре или да продължи напред, се връща назад в посока на мястото, от където е изиграна.