Дьорд Пойа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 25:
Роден е в Будапеща, където през [[1912]] г. завършва университет. В периода 1914 - 1940 г. работи в [[Цюрих]], [[Швейцария]], а след това в различни [[Съединени американски щати|американски]] университети.
 
[[FileФайл:Stormer Hille Walsh Giambelli Fjeldstad Gonseth Polya Hille Mordell Riesz Fejer Wilkosz Stormer Lovenskiold Bohr Brouwer Zurich1932.tif|мини|240px|вляволяво|В Цюрих през 1932 г. Проф. Пойа е мъжът по риза, без сако, на третия ред.]]
Той работи по широк кръг математически теми, сред които [[Числова редица|числови редици]], [[теория на числата]] и [[комбинаторика]], но основните му работи са в теорията на функциите на комплексни променливи, [[Функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на вероятностите]], [[Статистика|математическата статистика]] и [[комбинаторния анализ]].
 
В късните си трудове се изявява като вещ педагог и популяризатор на математиката, като полага значителни усилия да характеризира обобщените методи, по които хората решават математически задачи, и описва как да се преподават и изучават тези методи. На тази тема пише няколко книги.
 
В ''„Как се решава тази задача“'' (''„How to Solve It. A new aspect of mathematical method“'', 1946), Пойа дава общи [[евристичен|евристични]] насоки за решаване на всевъзможни задачи, не само такива с математически характер. Книгата съдържа съвети как да се преподава [[математика]] за ученици.
 
В ''„Математиката и правдоподобните разсъждения. Том I: Индукция и аналогия в математиката“'' (''„Mathematics and Plausible Reasoning. Volume I: Induction and Analogy in Mathematics“'', 1954) Пойа обсъжда индуктивните разсъждения в математиката, т.е. мисленето по посока от частното към общото. В книгата е включена и глава за [[Математическа индукция|математическата индукция]], но тази техника не е във фокуса на книгата. Във втората част на труда си ''„Математиката и правдоподобните разсъждения. Том II: Схеми на правдоподобни заключения“'' (''„Mathematics and Plausible Reasoning Volume II: Patterns of Plausible Reasoning“'', 1968) Пойа дискутира по-общите форми на индуктивната [[Математическа логика|логика]], които могат да се използват за груба оценка до каква степен дадена хипотеза (и в частност, математическа хипотеза) е правдоподобна.