Дюнкерк: Разлика между версии

'''Дюнке&#768;ркДюнкѐрк''' ({{lang-fr|Dunkerque}}) е [[град]] в Северна [[Франция]]. Разположен е на [[бряг|брега]] на [[Северно море]] в регион [[О дьо Франс]], [[Административна единица|департамент]] [[Нор]]. Първите сведения за града датират от [[7 век]]. Има [[жп гара]]. [[Текстил]]на промишленост, [[риболов]]на база и [[петролна рафинерия]]. Дюнкерк е третото по големина [[пристанище]] в страната след [[Марсилия]] и [[Хавър]] и десето в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] с 48,5 милиона тона преминали товари през [[2005]] г.<ref>{{cite book | year = 2007 | title = European business. Facts and figures. 2007 edition | publisher = Office for Official Publications of the European Communities | location = Luxembourg | pages = 348 | isbn = 978-92-79-07024-2}}</ref> Населението му е около 69&nbsp;500 души ([[2007]]).

След пробива на линията „Мажино“ на 10 май 1940 г. и [[капитулация]]та на [[Холандия]] на 14 май, немското командване увеличава своя успех със завземането на пристанище Кале дьо Булон. Част от британския експедиционен корпус под командването на лорд Горт, френските части и съединенията, част от 16-ти корпус и останалите белгийски войници се оказват блокирани в района на град Дюнкерк. При тези условия на 26 май кабинетът на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] и британското адмиралтейство решават да евакуират своите части на [[Британски острови|Британския остров]]. Военната ситуация е такава, че когато британците си заминават от Дюнкерк, към тях вече се запътват немски танкове. Те пристигат в Дюнкерк два дни преди британците, отделени на 16 km от града, а британците на 60 km. За германците не е проблем да навлязат в беззащитния град и да завземат последното пристанище, в което може да се проведе масовата евакуация на британските войски.