Отваря главното меню

Промени

м
интервал; козметични промени
{{coord|display=title|35|47|53|N|36|47|55|E|region:IQ_scale:5000}}
[[FileФайл:Ebla royal palace.jpg|thumbмини|300px|Развалините от царския дворец в Ебла]]
 
'''Ебла''' (днешен [[Тел-Мардих]]) е древен семитски търговски [[град-държава]], намирал се в [[Древна Сирия]].
Древните еблаити били (западно)[[семити]] и се преселили в Сирия от югоизточна [[Арабски полуостров|Арабия]] в средата на IV хилядолетие пр.н.е. Използвали шумеро-акадски [[клинопис]]. Еблаитите, т.е. жителите на града и страната, спадали към западносемитската група в разлика от източносемитите — съседните [[Мари (Сирия)|марийци]], [[акад]]ци и [[арамеи]].
 
Ебла бил доста голяма търговска сила и подържал търговски отношения, посредничейки между древните шумерски градове в Долна [[Месопотамия]] и [[Древен Египет]]. Влиянието (а не владението) на Ебла в разцвета ѝѝ, се разпростирало от [[Мари (Сирия)|Мари]] на средното течение на Ефрат, до финикийския [[Библос]] на брега на Средиземно море. Ебла подържал търговски и дипломатически отношения с [[Древен Египет]], [[Шумер]] и [[Елам]]. Първият сериозен удар върху властта на царя на Ебла нанесъл акадския [[Саргон Велики]] през [[23 век пр.н.е.]], а неговия внук [[Нарам-Суен]] най-накрая успява подкопае мощта на Ебла и най-вероятно да присъедини голяма част от неговите владения към [[Акад]]ската държава.
 
Ебла в стопанско отношение бил селскостопански град-държава. Отглеждали се ечемик, пшеница, маслини, смокини, грозде и нарове, като се развивало и скотовъдството. Древният град произвеждал платове, ковели се метални изделия, произвеждали се зехтин, вино и бира.
Съседните по-малки градове били подчинени на Ебла, а града Мари, който отказал да се подчини бил подложен на военна кампания, след която на победения противник била наложена контрибуция в злато и сребро.
 
Политическата история на Ебла не е добре проучена, но е известно, че страната се управлявала от [[олигархия]] на богати и влиятелни търговци. Държавният глава бил вожд-жрец и носил титлата „[[мелек]]“. Постът не бил наследствен, а бил мандатен. Важните държавни решения се вземали от [[съвет на старейшините]]. Градът се управлявал от администратори, назначени от мелека. Съществувала и военна длъжност на предводителя на Ебла – „лугал“.
 
Клинописните текстове разкриват, че [[еблаитски език|еблаитския език]] е протозападносемитски език или палеоханаански. Съхранили са се доста клинописни плочки на този език от втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. Еблаитския език има много общо с [[акадски език|акадския]], който е източносемитски. От акадския в еблаитския преминали опосредствено много шумерски изрази и думи. За Ебла голямо значение имало образованието и то било закриляно. Подготовката на държавни служители била на ниво още през третото хилядолетие преди Христа.
 
Археологическите разкопки на мястото на древния град започват през 1964 г. от италианска археологическа експедиция, водена от [[Паоло Матие]]. През 1974 г. археолозите откриват колосалния царски архив на Ебла, който е датиран от III хилядолетие преди Христа. През следващите 10 години, учените се борят да разчетат около 20 хил. глинени плочки и фрагменти. Архивът съдържа текстове на еблаитски и шумерски езици. Повечето от глинените плочки се съхраняват в музеите на Халеб и Дамаск в Сирия.
 
== Панорама ==
[[FileФайл:Orientmitja2300aC.png|thumbмини|център|800px|[[Древна Сирия]] с Ебла на политическата карта на историческия атлас към [[2300 г. пр.н.е.]]]]
 
== Източници ==