Разлика между версии на „Даниел Дефо“

445 байта изтрити ,  преди 2 години
м
lang; форматиране: 14x кавички, 3x тире, й→ѝ, нов ред, точка (ползвайки Advisor)
м (интервал)
м (lang; форматиране: 14x кавички, 3x тире, й→ѝ, нов ред, точка (ползвайки Advisor))
 
== Романи ==
 
* ''Робинзон Крузо (1719)''
* ''По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо (1719)''
* ''Роксана: Щастливата любовница (1724)''
 
; „Робинзон Крузо“
'''"Робинзон Крузо"'''
Романът на Дефо, "Робинзон„Робинзон Крузо"Крузо“ (на [[Английски език{{lang-en|английски]]: ''Robinson Crusoe''}}) с оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
 
Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe'') с оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
 
Като матрица за наратива писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към [[Бог]]а, за когото в [[Евангелие]]то на [[Йоан Кръстител|Йоан]] се казва: ''„Аз съм пътят, и истината, и животът“'' ([[Йоан Кръстител|Йоан]] 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от [[Бог]]а в човешкото сърце.
Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландския корабокрушенец Александър Селкърк, който прекарва четири години в островите [[Хуан Фернандес (острови)|Хуан Фернандес]], но това не съответства на детайлите на разказа на Дефо. Островът, на който е живял Селкърк по това време се е наричал [[Más a Tierra]] (По-близо до земя) и доста по-късно е преименуван на „Робинзон Крузо“, чак през 1966 г.
 
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer”„Abubacer“ в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи заглавието ''[[Philosophus Autodidactus]]'' (на [[Български език|български]]: „Самоук философ“), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
 
; „Капитан Сингълтън“
'''"Капитан Сингълтън"'''
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ (на [[Английски език|английски]]: ''Captain Singleton''), който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]] – като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
 
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ (на [[Английски език|английски]]: ''Captain Singleton''), който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]] – като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
 
Първата половина на книгата се отнася за прекосяването на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на [[Сингълтън]] се държи по-скоро като търговски авантюрист.
 
'''"Мемоарите; „Мемоарите на един роялист"'''роялист“
Даниъл Дефо създава „Мемоарите на един роялист“ (на [[Английски език|английски]]: ''Memoirs of a Cavalier'') през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
''„Мемоарите на един роялист; или военен дневник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - – славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
Даниъл Дефо създава „Мемоарите на един роялист“ (на [[Английски език|английски]]: ''Memoirs of a Cavalier'') през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
; „Дневник на чумавата година“
''„Мемоарите на един роялист; или военен дневник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
„Дневник на чумавата година“ (на [[Английски език|английски]]: ''A Journal of the Plague Year'') не е документално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - – даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[чума]]та от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
 
'''"Дневник на чумавата година"'''
 
„Дневник на чумавата година“ (на [[Английски език|английски]]: ''A Journal of the Plague Year'') не е документално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[чума]]та от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
 
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII век са също достоверни и правдоподобни. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението ѝ са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространявала с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта – разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
; „Полковник Джак“
'''"Полковник Джак"'''
 
Полковник„Полковник Джак (на [[Английски език|английски]]: ''Colonel Jack)''Джак“ е още един роман на Даниъл Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатия сюжет – вплетената съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата. В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и водещи се войни – физически и душевни, желаещо много силно да стане един „порядъчен господин“.
 
; „Мол Фландърс“
'''"Мол Фландърс"'''
 
През 1722 г. Дефо създава друг пикаресков роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно – "Мол„Мол Фландърс"Фландърс“ (на [[Английски език|английски]]: ''Moll Flanders''). В него се разказва за една самотна жена, родена в [[Нюгейт]], която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските ѝ години, дванадесет години беше държанка, пет пъти – съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във [[Вирджиния]] и накрая се покаяла, забогатяла, заживяла честно и умряла в разкаяние.
 
Написан според нейните собствени спомени – тя се ражда в тогавашния лондонски затвор [[Нюгейт]], изоставена и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж ѝ провървява, като една дама от висшето лондонско общество я приютява и започва да се грижи за нея. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота йѝ. Оттук започват неспирните ѝ неволи...
 
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността ѝ към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва.
 
"Мол„Мол Фландърс"Фландърс“ играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17 век.
 
'''"Роксана: Щастливата любовница"'''
 
; „Роксана: Щастливата любовница“
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724) (на [[Английски език|английски]]: ''Roxana: The Fortunate Mistress''). В него той разказва за момиче, родено във [[Франция]] и изоставено от своите родители.
 
Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак, семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте ѝ деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.
Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуването си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието. Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и публиката се държи в напрежение.
 
Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет. Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.
 
На български език са преведени единствено романите ''[[Робинзон Крузо (книга)|"Робинзон„Робинзон Крузо"Крузо“]]'', ''„Мол Фландърс“'' и ''"Дневник„Дневник на чумавата година"година“''.
 
== Библиография ==
* [http://www.kirjasto.sci.fi/defoe.htm An account of his life and works]
* [http://www.pierre-marteau.com/editions/1719-robinson-crusoe.html ''Robinson Crusoe'' (London: W. Taylor, 1719).], commented html-text of the first edition.
* [https://liternet.bg/publish8/ggeorgieva/ddefo.htm Молитвата на една "забравена"„забравена“ душа, Гинка Георгиева]
 
{{Нормативен контрол}}