Едвард Григ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-no}} |
м интервал |
||
Ред 17:
}}
'''Едвард Хагеруп Григ''' ({{lang-no|Edvard Hagerup Grieg}}) е [[Норвегия|норвежки]] [[композитор]], [[пианист]] и [[диригент]], представител на [[романтизъм|романтизма]].
Първият учител по музика на младия Едвард е неговата майка – тя му предава любовта към музиката и му разкрива красотата на норвежките народни песни. На 15 години, по съвет на най-големия за това време норвежки [[цигулар]] [[Уле Бул]], Едвард заминава да учи в консерваторията в [[Лайпциг]]. Там той започва да композира, като влияние върху стила му оказват композитори като [[Роберт Шуман|Шуман]] и [[Феликс Менделсон Бартолди|Менделсон]].
Ред 25:
През [[1874]] г. норвежкото правителство отпуска на Григ [[пенсия]], която го освобождава от материални притеснения и му позволява да се отдаде на творчеството си. Удостоен е и с почетни докторски степени от [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия]] (1894) и [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] (1907).
Григ композира голям брой [[романс]]и, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии (''„Сърдечни рани“'' и ''„Последна пролет“'') и камерни творби ([[соната]] за пиано, соната за [[виолончело]] и пиано, три сонати за [[цигулка]] и пиано, струнен квартет). Към големите музикални форми обаче Григ не проявява интерес. По-мащабните му произведения са ''Концерт за пиано в Ла минор'' (1868), ''„Норвежки танци“'' за симфоничен оркестър (1881), [[сюита]]та ''„Из времето на Холберг“'' за струнен оркестър, както и с двете сюити по пиесата на [[Хенрик Ибсен]] ''„Пер Гинт“'' (1888 и 1891 г.), написани по молба на самия драматург.
== Източници ==
| |||