Едвард Коцбек: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал
Ред 3:
| портрет = Kocbek.jpg
| описание = словенски поет, писател и публицист
| роден-място = [[Свети Юрий, Шчавница]], [[Словения]]
| починал-място = [[Любляна]], [[Словения]]
}}
Ред 10:
== Биография ==
 
Коцбек завършва основно училище в Свети Юрий, до Шчавница, след което записва класическа гимназия в Марибор, но продължава средното си образование в Птуй. Следва две години [[теология]] в [[Марибор]], след което заминава за [[Любляна]], където записва романистика. От [[1931]] г. работи като учител и редактор на католическото списание "Кръст" (на [[словенски]] ''Križ''). По-късно заминава за [[Париж]], където се запознава отблизо с френския [[персонализъм]] и след завръщането си в Словения продължава преподавателската си дейност, като същевременно сътрудничи и на известното по това време списание "Дом и свят".
 
След публикуването на негова статия за обезпокояващата обвързаност на [[католицизъм|католическата]] църква с фашизма, редакционният състав на списанието е уволнен и излизането му е прекратено за около година. През [[1938]] г. започва да издава персоналисткото списание "Дело", което излиза до [[1943]] г. По време на [[II световна война]] е водач на християнските социалисти, а след края на войната, от [[7 март]] до [[5 май]] [[1945]] г. е министър за Словения в съюзното югославско правителство, заместник-председател на Народното събрание на Народна република Словения, както и председател на комисията по помилванията. В [[Белград]] Едвард Коцбек се залага за двупартийна политическа система и постоянно поставя въпроса за политическата свобода и правото на свободно изразяване.
 
С книгата си "Страх и кураж" ([[1951]] г.) скандализира комунистическата власт, която го поставя не просто в политическа, а в пълна житейска изолация. За наблюдението на Коцбек са привлечени 69 специални агенти от югославските тайни служби, а единствено благодарение на поддръжката на западни интелектуалци, сред които и [[Хайнрих Бьол]], словенският интелектуалец не е ликвидиран физически, макар че до края на живота си остава в своеобразен домашен арест под непрекъснатото наблюдение на службите.