Едвард Мунк: Разлика между версии

'''Едвард Мунк''' ({{lang-no|Edvard Munch}}) е [[норвежци|норвежки]] [[художник]]-[[Експресионизъм|експресионист]] и автор на гравюри. Неговата силна и емоционално наситена трактовка на страданието силно повлиява на развитието на [[Немски експресионизъм|немския експресионизъм]] от началото на [[20 век]]. Една от най-известните му творби е „[[Викът]]“ от 1893.

Едвард Мунк се ражда във ферма в селцето [[Одалсбурк]], [[Льотен]] в [[Шведско-норвежка уния|Шведско-норвежката уния]]. Син на Лаура Катрин Бьолстад и Кристиан Мунк, син на свещеник. Кристиан е доктор и медицински офицер, омъжен за жена, значително по-млада от него. Едвард има четири братя и сестри. Софи и Едвард наследяват артистичния си талант от майка си. Едвард Мунк е роднина с художника [[Якоб Мунк]] и историка [[Петер Андреас Мунк]].

Семейството се мести в Кристиания (сега [[Осло]]) през 1864, когато Кристиан Мунк е назначен като медицински офицер в [[Крепост Акерсхус|крепостта Акерсхус]]. Майката на Едвард умира от туберкулоза през 1868 г., а любимата му сестра Софи - през 1877 г. След смъртта на майка си, децата са отгледани от баща им и леля им Карен. Често отсъстващ от училище поради боледувания, Едвард се занимава с рисуване. Кристиан Мунк учи сина си на история и литература и разказва на децата си страшни истории и истории на американския писател [[Едгар Алан По|Едгар Алън По]].

Позитивното поведение на Кристиан към децата си е засенчено от болестния му [[пиетизъм]]. Мунк пише: „Баща ми беше темпераментално нервен и маниакално религиозен, до степен на [[психоневроза]]. От него аз наследих семената на лудостта. Ангелите на страха, страданието и смъртта седят до мен от деня, в който се родих.“ Кристиан порицавал децата си, казвайки им, че майка им ги гледа от рая и страда от тяхното непослушание. Репресивната религиозна среда, крехкото здраве на Едвард и ярките истории за призраци помагат за вдъхновението му със зловещите видения и кошмари; момчето чувства, че смъртта постоянно го следи. Една от по-малките му сестри, Лаура, е диагностицирана с психично заболяване от ранна възраст.

Заплатата на Кристиан Мунк е много ниска и семейството постоянно сменя евтини апартаменти. Ранните рисунки на Мунк показват интериора и индивидуалните предмети като медицински бутилки. В пубертета Мунк се интересува главно от рисуване.

През 1879 г. Мунк се записва в техническо училище да учи инженерство и се справя блестящо по физика, химия и математика. Учи чертане и перспективно рисуване, но честите заболявания му прекъсват обучението. На следващата година Мунк напуска училището, решен да стане художник. Баща му вижда изкуството като „безбожен занаят“, а съседите му му изпращат анонимни писма. За разлика от яростния пиетизъм на баща си, Мунк приема недогматично отношение към изкуството. В дневника си той пише: „в изкуството си аз се опитвам да обясня живота и значението му на самия себе си.“

През 1881 г. Мунк започва да учи в Кралското училище по изкуства и дизайн в Кристиания, един от основателите на който е далечният му роднина Якоб Мунк. Учители са му скулпторът Юлиус Миделтън и художникът Кристиан Крохг. Рисунките на голи модели от този период оцеляват само в скици, вероятно конфискувани от баща му.

По време на тези ранни години Мунк експериментира с много стилове, включително натурализъм и импресионизъм. Някои ранни творби напомнят за [[Едуар Мане|Мане]]. Много от тези опити му носят неблагоприятна критика от пресата и от баща му, който въпреки това му осигурява малки суми за разходи за живот. В един момент обаче бащата на Мунк, който може би се е появил от отрицателното мнение на братовчеда на Мунк Едвард Дирикс (утвърден традиционен художник), унищожава поне една картина (вероятно на гол модел) и отказва да изплаща повече пари за изкуство.