Експеримент на Милграм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[FileФайл:Obedience (1965).webm|thumbмини|thumbtime=13|''Obedience'' (1965)]]
[[FileФайл:Milgram Experiment v2.png|мини|Експериментът на Милграм]]
'''Експериментът на Милграм''' е един от известните експерименти в [[психология]]та — проведен е от [[Стенли Милграм]] в Йелската университетска лаборатория. Милграм е [[Съединени американски щати|американски]] [[Социална психология|социален психолог]], който търси отговора на въпроса за принуждаващата и възнаграждаващата власт, които се основават на подчинението, а това от своя страна насочва към определена санкция или награда. Опитът е оспорван, както от етична, така и от техническа гледна точка. [[Мотивация]]та за поредицата от експерименти е поведението на подчинение, изразяващо се в съгласие, отстъпване пред натиска, като ясно се осъзнават наличните условия и ситуация, които пораждат поведение на контрол.
 
Причината за провеждането на поредицата от опити е била [[Втора световна война|Втората Световна война]], където е извършван контрол над много хора под форма на легитимна власт. Нормативното влияние е обусловено от социален авторитет, пред който човек отстъпва и се подчинява при определени условия, и който може да има страшни последици върху членовете на различните групи.
 
Първият от поредицата експерименти е проведен през 60-те години. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, за да се види как дадената заповед причинява болка на друг невинен човек в името на "благородна" кауза. За провеждането на експеримента е подадена обява във вестник, че се търсят доброволци за установяване способността за учене и запаметяване.
[[FileФайл:Milgram Experiment advertising.gif|мини|Обява за експеримента]]
За целта авторитетът е представен от [[професор]], облечен в лабораторна престилка. Жребият на доброволците кой е учител и кой – ученик всъщност е манипулиран. В експеримента участват трима души: "професорът" (или ръководителят на експеримента), "ученикът" (т.е. "жертвата", която е подставено лице) и истинското опитно лице – в случая това е "учителят", без той да разбира за това.
 
Ред 18:
3. Абсолютно необходимо е да продължите.
 
4. Нямате друг избор, трябва да продължите.
 
Таблица за действията на подставеното лице
 
{| class="prettytable"
|-----
!bgcolor=ececec| Напрежение
Ред 40:
|}
 
Задачата на "учителя" била при подаване на грешен отговор от страна на ученика да повишава подаваното напрежение (увеличавайки болезнените усещания от електрическия ток) под указанията на ръководителя.
 
Както се спомена, всичко е инсценирано и ученикът знае, че няма място за притеснение и тревога. "Жертвата" е в роля, но опитното лице в ролята на учителя не знае това, а апаратурата само външно прилича на истинска.
Ред 47:
Следната таблица представя броя на подложилите се на експеримента (брой=40), които прекратяват участието си в зависимост от силата на последно приложените токови удари.
 
{| class="prettytable"
|-----
|bgcolor=ececec| '''Напрежение''' (Волт)
Ред 77:
Таблицата по-долу дава причинната връзка в максималните шокове и изкривяванията помежду им, току-що изразен от среден към силен звуков шок от насочването, за да се стигне до споразумението във вариантите и условията на опита (изпитванията), от изпитващия (учителя) към изпитвания (ученика).
 
{| class="prettytable"
|-----
!bgcolor=ececec| Условия
!bgcolor=ececec| Съотношение на изпитванията(Vpn):
Максимум
!bgcolor=ececec| ø Напрежение