Елак: Разлика между версии

'''Елак''' (Ellac, Elac, Ellak; * [[425]]; † [[454]] в [[Битка при Недао|битката при р. Недао]] в [[Панония]]) е най-възрастният син на [[хуни|хунския]] крал [[Атила]] и кралица Крека, като в историята често се среща и с името "Илак" (''Illak''). Той има син, който се казва [[Аудан]].

Елак е най-големия син на Атила и негов наследник на владетел на Хунската държава след неговата смърт. По това време започва разпада на Хунската държава, тъй като много племена се отделят от нея. Елак влиза в конфликт с братята си – [[Денгизик]] и [[Ернак]], което принуждава двамата братя да напуснат пределите на Хунската държава и да търсят нови земи за своите хора.

През 454 – 455 годиан започва Германската революция – крал [[Ардарих|Ардарик]] (крал на [[гепиди]]те) поставя началото на революция срещу господството на Хуните и подкрепен от Византийския [[император]] [[Маркиан]] в [[Битка при Недао|битка]] сред степите на [[Панония]], край река Недео, хунският вожд и водач Елак е убит в битката, като войските му са разгромени.

След убийството на Ернак, държавната отговорност поема вторият син на Атила – [[Денгизик]]. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Елак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе [[Рим]], те се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “[[вандали]]те” на [[Гейзерик|ГЕЙЗЕ-РИК]] и [[Хунерик|ХУНЕ-РИК]]. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии, /в състав етничеки монголоидни [[хуни]] и индоевропеидни [[алани]]/, след опустошаването на Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на [[Африка]] с цел да бъде превзет укрепения град [[Картаген]]. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие създават особенният конгломерат- Арабите, които се връщат в стари родни места.