Емпайър Стейт Билдинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 141:
Излъчването започва на 22 декември 1931 г., когато [[NBC]] и [[RCA]] започват да предават експериментални телевизионни предавания от малка антена, издигната на върха, с два отделни предавателя за визуални и аудио данни. Те наемат 85-ия етаж и построяват там лаборатория. През 1934 г. към RCA се присъединява Едуин Хауърд Армстронг в кооперативно предприятие<ref name=ZarkinZarkin2006/><ref name="Lessing 1956 p. 20">{{cite book | last=Lessing | first=L. | title=Man of High Fidelity: Edwin Howard Armstrong: A Biography | publisher=Lippincott | year=1956 | url=https://books.google.com/books?id=rYAeAAAAIAAJ | access-date=October 23, 2017 | page=20}}</ref>, за да изпробва своята FM система от антената на сградата. Тази настройка, която включва инсталирането на първия [[FM]] предавател в света, продължава само до октомври на следващата година поради спорове между RCA и Армстронг<ref name=ZarkinZarkin2006>{{cite book | last=Zarkin | first=K. | last2=Zarkin | first2=M.J. | title=The Federal Communications Commission: Front Line in the Culture and Regulation Wars | publisher=Greenwood Press | series=Understanding our government | year=2006 | isbn=978-0-313-33416-0 | url=https://books.google.com/books?id=KZ33mq1mLmAC&pg=PA109 | access-date=October 23, 2017 | pages=109–110}}</ref>. По-конкретно, NBC иска да инсталира повече телевизионно оборудване в стаята, където се намира предавателят на Амстронг.
След известно време 85-ият етаж се превръща в дом на Ню Йоркската телевизионна RCA първоначално като експериментална станция, а от 1941 г. като търговска станция. Започна да предава от антената през 1940 г.<ref name=be196708/><ref>{{cite book | author=Radio Corporation of America | title=Radio Age | publisher=Radio Corporation of America | issue=v. 3–4 | year=1943 | url=https://books.google.com/books?id=TaETAQAAMAAJ | language=en | access-date=October 23, 2017 | page=6}}</ref>
Поставянето на станциите се превръща в основен проблем при изграждането на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Кулите близнаци]] от Световния търговски център в края на 60-те и началото на 70-те години. По-голямата височина на близките кули отразява радиовълните, излъчвани от Емпайър Стейт Билдинг, което в крайна сметка довежда до преместване на някои телевизионни станции в по-новите кули. Въпреки че деветте станции, които излъчват от Емпайър Стейт Билдинг отдават под наем своето излъчвано пространство до 1984 г., повечето от тези станции се преместват в Световния търговски център веднага след завършването му през 1971 г.
Атентатите от 11 септември 2001 г. унищожават Световния търговски център и излъчващите центрове на върха, като оставиха по-голямата част от предаванията без станция за десет дни до създаването на временна кула в Алпайн, Ню Джърси. До октомври 2001 г. почти всички търговски телевизионни станции на града (както телевизия, така и FM радио) отново предават от върха на Емпайър Стейт Билдинг. След завършването на новия Световен търговски център някои телевизионни станции започват да се преместват в него, докато други остават в Емпайър Стейт Билдинг, без да планират преминаването към новата кула<ref>{{cite web|url=http://www.radiomap.us/us-ny/new-york|title=Radio stations in New York, NY|publisher=World Radio Map|accessdate=October 26, 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171027025152/http://www.radiomap.us/us-ny/new-york|archive-date=October 27, 2017|dead-url=yes|df=mdy-all}}</ref>.
Ред 159:
=== Самолетната катастрофа от 1945 г. ===
{{основна|Самолетна катастрофа с Емпайър Стейт Билдинг от 1945 г.}}
В 9:40 сутринта на 28 юли 1945 г. бомбардировач Б-25 Мичъл, пилотиран в гъста [[мъгла]] от лейтенант полковник Уилям Франклин Смит младши, се разбива в северната част на Емпайър Стейт Билдинг между 79-и и 80-и етаж<ref>{{cite web |url=http://www.457thbombgroup.org/New/750thSquad.html |title=750th Squadron 457th Bombardment Group: Officers – 1943 to 1945 |accessdate=April 6, 2009}}</ref>. Един от двигателите напълно прониква в сградата и се приземява на покрива на съседна сграда, където започва [[пожар]], който унищава последния етаж<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1945/07/29/284668382.pdf|title=CRASH FIRE RUINS SCULPTOR'S STUDIO; PHOTO-DIAGRAM OF THE PLANE CRASH|last=|first=|date=July 29, 1945|work=The New York Times|access-date=October 24, 2017|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref>. Другият двигател и част от колесника се спускат надолу по асансьорната шахта, причинявайки пожар, който е изгаснал за 40 минути. Четиринадесет души са убити при инцидента<ref name=Observer-ESB-Challenged-1976/>. Операторът на асансьора Бети Лу Оливър пада 75 етажа в асансьор, което все още е Световният рекорд на Гинес за оцелял човек в падащ асансьор<ref>{{cite web |url=http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060317041607/http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archivedate=March 17, 2006 |title=Longest Fall Survived In An Elevator |publisher=Guinness World Records |accessdate=October 11, 2010}}</ref>.
Въпреки щетите и жертвите, сградата е отворена за бизнес два дни по-късно. Сблъсъкът помага да се ускори прокарването на дълго отлагания Федерален закон ''Federal Tort Claims Act'' от 1946 г., както и включването в закона клаузи, позволяващи на хората да съдят правителството за инцидента<ref>{{cite news |title=The Day A Bomber Hit The Empire State Building |url=https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=92987873 |quote=Eight months after the crash, the U.S. government offered money to families of the victims. Some accepted, but others initiated a lawsuit that resulted in landmark legislation. The Federal Tort Claims Act of 1946, for the first time, gave American citizens the right to sue the federal government. |publisher=NPR |accessdate=July 28, 2008}}</ref>. В резултат на катастрофата, администрацията за гражданска аеронавтика въвежда строги правила относно летенето над Ню Йорк, определяйки минимална летателна надморска височина от 760 м над морското равнище, независимо от метеорологичните условия.
| |||