Отваря главното меню

Промени

м
интервал; козметични промени
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg|thumbмини|250px|Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре]]
 
'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-вият венециански дож.<ref>https://www.britannica.com/biography/Enrico-Dandolo</ref>
Той им предложил първо да завладеят и град [[Задар|Зара]] в [[Далмация]], който бил току-що превзет от унгарския крал.
 
На 13 април 1204&nbsp;г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.
 
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император [[Балдуин I|Балдуин]] довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.