Разлика между версии на „Железопътна линия Дупница – Бобов дол“

м
интервал
м (замяна с n-тире)
м (интервал)
== История ==
=== Теснопътна (600 mm) линия ===
Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на [[каменни въглища]], необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от [[11 декември]] [[1916]] г. до [[1 юли]] [[1917]] г.
През [[1920]] г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на [[БДЖ]] за обществено ползване.
 
=== Нормална (1435 mm) линия ===
Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия от Дупница до Бобов дол.
 
{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|}<noinclude>
 
Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на [[10 февруари]] [[1941]] г., но скоро е преустановено. Възстановено е след [[9 септември]] 1944 г. Линията е завършена през [[1949]] г., а от [[1 февруари]] [[1950]] г. влиза в редовна експлоатация.
 
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите – 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана.