Жозеф-Луи Лагранж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 25:
Лагранж е роден в Торино и получава висшето си образование в тамошното артилерийско училище. Още преди да го завърши, започва да преподава [[математика]] там. Под влияние на книгата на [[Едмънд Халей]] "За преимуществото на аналитичния метод" Лагранж започва да прави изследвания в областта на [[математически анализ|математическия анализ]]. През 1754 г. организира другите преподаватели в школата в малко научно дружество, което по-късно се превръща в Торинска академия на науките. Всички статии, които излизали в списанието на дружеството, били на Лагранж и учениците му. Особен интерес представлява мемоарът ''"За разпространението на звука"'' от 1759 г. Преди него над проблема работят [[Исак Нютон]], [[Брук Тейлър]], [[Леонард Ойлер]], [[Жан Даламбер]], [[Йохан Бернули]], но едва Лагранж намира правилното решение. Признание му спечелва и ръкописът ''"Способи за намирането на най-големите и най-малките величини на интегралите"''. Когато Ойлер се запознава с текста, веднага оценява предимството му пред неговите собствени методи и препоръчва 23-годишния младеж за член на Берлинската академия на науките, която и оглавява по-късно в периода 1766-1787 г.
Съвместният труд на Лагранж и Ойлер ''"Методи за намиране на криви със свойството максимум и минимум"'' (1774) поставя основите на
В периода, когато ръководи Берлинската академия, Лагранж получава значими резултати в областта на диофантовия анализ, теорията на алгебричните уравнения, аналитичната и [[небесна механика|небесната механика]], интегрирането на частни диференциални уравнения, сферичната астрономия, [[картография]]та.
Ред 31:
През 1787 г. Лагранж се установява в [[Париж]]. През тази година е публикуван и трудът му ''"Аналитична механика" ("M'ecanique analitique")'', в който той обобщава постиженията в анализа през изтичащото столетие и излага класическата [[аналитична механика]] като учение за представянето на движението на произволна материална система чрез системи [[диференциални уравнения]].
През 1792 г. Лагранж заедно с [[Гаспар Монж]] и [[Пиер-Симон Лаплас]] са поканени за членове на [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]]. По това време чете и лекции по математика в [[Екол Нормал]] и [[Екол Политекник]], като курсовете му там са издадени като учебници: ''"Теория на аналитичните функции"'' (1797) и ''"Лекции по изчисляване на функции"'' (1801-1806). През 1798 г. пък излиза неговият ''"Трактат за решаване на числени уравнения от всички степени"''. Общо съчиненията на Лагранж по математика, астрономия и механика съставят 14 тома.
Други трудове на Лагранж са: ''"За лунната либрация"'' (1764), ''"За теорията за спътниците на Юпитер"'' (1766).
Ред 43:
* формула за крайните нараствания
* [[интерполация|интерполационна]] формула
* метод на множителите за решаване на задачи с търсене на условни [[екстремум]]и
=== Диференциални уравнения ===
Ред 56:
* теория на уравненията, която се обобщава до теорията на [[Галоа]]
* метод за приближено смятане на корените на алгебрични уравнения с помощта на верижни дроби
* метод за отделяне на корените на алгебрични уравнения
* разлагане на корените в ред на Лагранж
Ред 66:
* задача за трите тела
== Вижте също ==
* [[Механика на Лагранж]]
* [[Оператор на Лагранж]]
| |||