За въртенето на небесните сфери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
мРедакция без резюме
Ред 3:
'''„За въртенето на небесните сфери“''' е научен труд на [[Николай Коперник]], отпечатан през 1543 г. в [[Нюрнберг]], в който авторът излага своята теория за [[хелиоцентризъм|хелиоцентризма]]. Книгата предлага система за строеж на [[вселена]]та, различна от [[геоцентрична система|геоцентричната система]] на [[Птолемей]], която е общопризнавана през древността.
 
Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие – ''De Revolutionibus Orbium Coelestium'' ("За„За въртенето на небесните сфери"сфери“).<ref>* Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X</ref>
 
В своя труд [[Николай Коперник|Коперник]] излага тезата за [[хелиоцентризъм|хелиоцентризма]]. Той предлага модел, в който [[Слънце]]то е в центъра на [[Вселена]]та, а [[Земя]]та и другите [[планета|планети]] обикалят по концентрични [[кръг]]ови [[орбита|орбити]] около него. По-късно този модел се усъвършенства от [[Йоханес Кеплер]], който открива, че планетите се движат по [[елипса|елипси]], и [[Исак Нютон]], който доказва трите [[закони на Кеплер]] като [[теорема|теореми]], следващи от неговия [[Гравитация|закон за всемирното притегляне]].
 
В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от [[Аристарх Самоски]] през 3 век пр.н.е.<ref>* Heath, Sir Thomas. ''Aristarchus of Samos – The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes''. (ISBN 0-486-43886-4)</ref> Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.