'''Титан ІІ''' ({{lang-en|LGM-25C Titan II}}) е американска течногоривна двустепенна [[ракета-носител|ракета – носител]], част от семейството [[Титан (ракета)|Титан]]. Използвани са като стратегически [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] и като [[ракета-носител|носител]] в програмата на [[НАСА]] [[Джемини (космическа програма)|Джемини]], под името '''Титан GLV''' (на [[английски език{{lang-en|английски]]: ''Gemini Launch Vehicle''}}, съкр. ''GLV'').
== Титан ІІ ==
Ред 33:
=== Оператор ===
Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на [[САЩ]] (на английски: ''Strategic Air Command''). Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в [[Аризона]], [[Арканзас]] и [[Канзас]]. В авиобазата [[Ванденберг (военновъздушна база)|Ванденберг]], [[Калифорния]] се намират 9 учебно – бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през [[1967]] г. – 63 ракети. След появата на по – модерни [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] на твърдо гориво в края на 60-те години на 20 век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до [[1987]] г. Години след това, до [[2003]] г. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.
